Да не забравяме. 75 години от бомбардировката над Хирошима. Преди няколко години, преди да прочета авторовите думи след една от книгите от цикъла "Ендър", Орсън Скот Кард ми харесваше. Далеч под любимите ми автори, но все пак ми харесваше. Струваше ми се, че се опитва да намери оправдания за масовите изтребления, но се надявах да греша. Когато обаче го заяви в прав текст, обявявайки се цитирам "мормонски автор" и споменавайки бомбардировката над Хирошима за необходимост, едва ли не спасение за японците от военщината им, тъй ме отврати, че едва ли ще намеря сили да прочета онези негови книги, които все още не съм чел. Не знам как такива уродливи мозъци съумяват да очароват все още света. И тук ще спомена, че поне три песни от един от сполучливите албуми "Седмият син на седмият син", на любимата ми група "Айрън Мейдън" са вдъхновени от същата тази поредица за "Ендър". Има и много хубав филм по първият роман. В него е подчертан фантаста и замазан мормона. Уви! Все още се намират хора, че някои и интелигентни, много по-интелигентни от иначе успешният фантаст-мормон, които се отнасят с одобрение към най-голямото масово убийство в историята на човечеството. Преди няколко години в Средиземно море маневрираше "миролюбивият" самолетоносач "Хари Труман", носещ името на един безлик счетоводител; мишка, която трудно може да се нареди до останалите чудовища (Сталин, Чърчил, Хитлер), но според мен е по-ужасяващ от всички тях, защото за този шибаняк е било достатъчно да направи няколко аритметични действия, за да реши съдбата на стотици хиляди и да издаде заповедта за бомбардировката.