... септемврий си придаде тежък вид, 
един, низвергнат в Нищото, Сабазий – 
през Варна тръгна с лондите сафрид 
със ордите хайлази матрапази, 
из дворчетата с гърлен хрип крещя: 
– Насам, народе! Прясна рибе, рибеее! – 
и фасът му в лехите със цветя 
спаружи ги в скоропостижна гибел, 
след неговото древно колело 
вървяха гордо седем котарака.

– Дай, – вика, – десет кинта за мерло, 
че зима иде, мамата си трака! 
Че иде зима, туй добре го знам – 
надигат сулаганите фадрома.
И ще вървя – тъй трезвен, стар и сам, 
по хлъзгавия ръб на вълнолома.
Преди да ви помахам със ръка 
и в идещата зима да се скрия, 
елате някой ден? – ще опека 
едно кило сафрид на тенекия!

1 септемврий 2016 г. 
гр. Варна, 4, 40 ч.