Необходимо е да има чист мажоритарен вот за парламентарните представители, разбира се, и не за 30 само, а за поне половината, така че, оставайки със 120, ще видите как и задкулисието вече ще поиска 200+200. Но докато немската избирателна система в България, както с 30-те мажоритарни.., е новото лице на подмяната, не се ли питате до кога други, вместо нас, ще избират кой да оглавява самото правителство? Дори сега, когато Пламен Орешарски се покрива зад парламентарната подкрепа да не подаде оставка, е очевидно, че пак именно посредничеството е проблема. Кой от избирателите наистина е гласувал за този човек да става министър-председател и в т.ч. сред електората на БСП? Гражданите нямат полза също от срастването между законодателната и изпълнителната власти, което, при еднокамарно събрание, позволява от един управленски мандат да се предлагат, приемат и прилагат удобни правила с извличането на изгода, без възможност дори за съд в България, предвид че той осъществява правораздаване, а не правосъдие и още по-малко съдебна справедливост. Действащата конституция е срещу гражданите и при назначаването на служебно правителство, препятсвайки президента лично да го оглави и да поеме пряка отговорност за работата на отделните министри. Може Марин Райков едновременно да е министър-председател и външен министър.., и да се покрива с колективната безотговорност на съветски орган, но поради чл. 95 (2) не можело президентът да изпълнява и функциите на служебен министър-председател, въпреки че пак конституцията изрично му възлага отговорността за това правителство и с вицепремиер в лицето на министъра на външните работи спокойно може да работи като с държавен секретар? Забележете, народът избира президента пряко и мажоритарно -- защо -- да не носи отговорност за своите действия и бездействия ли? /в чл. 103 (1) не пише наказателна/ Или се избира пряко за да не разполага с управленски правомощия, така че действителното управление да се избира опосредствано, когато изобщо се избира
vbox7.com/play:1523a09e