Ако слушате Касим Дал, който активно участва и в турския политически живот, ще каже че работи за демокрацията. Че подкрепя демократично избран президент, съгласно волята на мнозинството турски избиратели, срещу престъпните опити за насилствено завземане на властта с оръжия и убийства. Главният мюфтия Мустафа Хаджи, който участва в заседание на управляващата политическа партия в Турция наред с други религиозни мюсюлмански лидери от балканските държави, все още не коментира точно за какво става въпрос в турската политика. Водещи журналисти в България излязоха в отпуск или бяха отстранени, та явно няма и кой публично да го попита. Но БКП при Тодор Живков също управляваше въз основа на всенародни избори, диктаторите в Северна Корея са на власт по този начин. Изборите, разбира се, не са свободни и демократични, остава Касим Дал да аргументира защо онези в Турция следва да бъдат приемани за такива. Може би там има свободни медии? Обществен и политически плурализъм? Независим и справедлив съдебен процес? Защита на основни човешки права? Достатъчни гаранции срещу фалшифициране на самите избори? .. Изобщо, евро-атлантически ценности? Или Мустафа Хаджи, все пак, ще обясни аспектите на разделението между религията и политиката, какви са разликите между християн-демокрацията и политическия ислям? Както в контекст на турската светска държава, така от гледна точка на проблемите в Европа и България, където, също, определена религиозна институция се ползва със специални протекции и привилегии от страна на политическата власт, а религиозни представители са все по-ангажирани в прояви от политически и държавно-административен характер. Не сме чули г-н Дал да коментира положението на дисидентите в турската държава. Преди и след опита за военен преврат там хиляди турци са подложени на жестоки репресии. Не защото са участвали в престъпления, в т.ч. срещу демокрацията, а защото са против управлението на Ердоган, и в своята легитимна дейност, например, изобличават неговите престъпления. Силовата репресия върху тези турски дисиденти, независимо дали са от образователната система, магистратурата, журналисти, и като цяло турската интелигенция, особено след опита за военен преврат, изглежда е вече по-тежка и отвратителна от издевателствата, на които самия Касим Дал е бил подложен в затвора на тоталитарната държава. По това време, впрочем, навън хората също масово манифестираха, развявайки червени знамена, в подкрепа на управляващата върхушка. Нямаше още Интернет и електронни фотоапарати да може всеки да се снима цветно и да показва, така че Касим Дал после да разглежда, докато си спомня ежедневието от затвора. Но предвид символиката със сърпа и чука, полумесеца и петолъчката, снимките от манифестациите по онова време не биха се различавали много от онези, които г-н Дал си прави напоследък в Турция. И в България тогава нямаше кой да разкаже на всеослушание какво се случва из затворите, и редица други ъгли на българското общество. Сякаш това репресираните и потъпквани към определен период впоследствие да се превърнат в стожери на репресиите и подтисничеството е обичайна историческа въртележка по балканските земи. За съжаление, Касим Дал не е единствен, и, както се вижда, коленопреклонното предаване на искани от турските власти граждани, без /или против/ надлежни и изчерпателни съдебни процедури, е атестация за правителството на Бойко Борисов. В сравнение, Гърция с Алексис Ципрас, през 2015-6 г. досега е поела над 1 млн. бежанци и имигранти от продължаващия извънреден поток, и при същевременно особено тежка финансово-икономическа криза, не допуска компромиси с устоите на определени ценности. За разлика от България с Бойко Борисов, гръцките власти не тичат веднага да пр(е)дадат всеки, поискан от службите на Реджеп Ердоган, след което да се оправдават с несъстоятелни изявления, а подлагат такива решения на необходимия съдебен контрол. Има ли, какви и къде са доказателствата, че организацията на Фетхуллах Гюлен е отговорна за опита за военен преврат в Турция? Самият Гюлен отрича; преките участници, които видяхме да осъществяват въпросния опит, са все военни, извън областите на дейност, развивани от Гюлен в образованието, медиите и т.н..; а Ердоган още не е доказал пред съдебната власт в САЩ отговорност на Гюлен за извършени престъпления. При положение че силовото прочистване, започнато от Ердоган не само в армията, специалните и въоръжени държавни органи, а всички обществени сфери, очевидно, е с цел да го бетонира желязно във властта, убивайки всяка форма на демократична конкуренция, достатъчно ли е едно лице да има връзки с организацията на Гюлен като основание лицето да бъде предадено на Ердоган? Съществуват ли необходимите гаранции, че предаваните на Турция лица ще бъдат подложени на справедлив съдебен процес, когато там вече не прилагат Европейската конвенция за правата на човека и самия Ердоган изрази готовност да започне смъртни наказания

Свързани публикации /търсете през «« Заглавия/: Борисов и Плевнелиев са отговорни за прокарването пипалата на Ердоган в България .., Времето е в нас и ние сме във времето .., Опасността от управленци като Ердоган и Борисов е винаги катастрофална, Когато Бойко Борисов и Реджеп Ердоган са на една вълна