Едва ли има по-неблагоприятно развитие за интеграционния процес в Европейския съюз от моноцентризма, след решението на Британското кралство да напусне. Тежко задлъжнелият юг в Италия, Франция и Испания, където систематически не покриват договорените финансови стандарти и все по-критично се нуждаят от колосални помощи, отстъпки и изключения от правилата, наистина отваря пътя за Германия да засили и поеме фактически контрола върху управлението на ЕС. Исторически, някои дори могат да кажат, че ето, след като Адолф Хитлер не успя да завладее Европа със сила, Ангела Меркел е на прага да го постигне с договори. Тези впечатления се затвърждават и с предприетия от германския канцлер подход да започне серия от срещи с останалите лидери в ЕС, все едно такава става практиката при вземане на по-генерални съюзни решения. Британците вече не пречат на Берлин, което очевидно развързва всички възможности за създаване на евро-федерация, с все по-интегрирани административни системи, силно централно управление и обезпредметени национални суверенитети. Не са ли това мечтите за формиране на европейска нация? И без Хитлер, както се разбира, тези планове няма да бъдат реализирани без военна сила, така че изграждането на обща европейска армия със съответно интегриране на службите в областта на сигурността закономерно се вади като приоритет в дневния ред на ръководството на ЕС. Процесът съвпада със световната подготовка за война, която се развива от няколко години масово сред държавите на планетата, от Азия до Америка и от Южния до Северния полюс. Германия не изостава, през последните дни бяха разпространени данни за планове в немското управление по линия на гражданска защита и отговор на съвременните заплахи, в т.ч. относно необходимите хранителни провизии и връщането на задължителна военна служба. Независимо с или без война, обаче, целият грандомански евро-креационизъм така по-скоро изразява началото на окончателния стадий и води към разпад. Не само защото германския устройствен модел е неприложим спрямо повечето останали народи и допускането на политическа доминанта от там за ЕС, въз основа икономически постижения, без да има реално кой да противостои, с напускането на Великобритания, единствено формално може да укрепва федерализацията. Реално ще усили центробежните национални тласъци. Европа, разбира се, има нужда от реформи повече от всякога, след отхвърлянето на проекта за Конституция, но освен проблема с германската доминация, самият канцлер Меркел се е превърнала в олицетворение на статуквото. Политически тя е като котва, която, ако за някои дава стабилност, на практика блокира движението на целия кораб и с нея системата вече не може устойчиво да се променя. Лидерът, на нейно място, способен да даде необходимия тласък за следващия етап от развитието на ЕС, би трябвало публично да изложи и аргументира своята концепция, да отправи призив също към останалите да го направят и едва тогава да започне срещи с обсъждания и договаряне на предложенията. А Меркел започва срещи, без да е представила визия, когато нейната е явно изчерпана, и това е поведение на човек, който опитва да се ориентира. С претенциите едновременно да води и наложи общо-европейско решение, сякаш там има не лидер, а евро-началник, това поведение е напълно несъстоятелно. Основната загуба за ЕС от напускането на британците, всъщност, е не финансова, а концептуална, и неспособността на германците да разчупят и излязат от своя модел на общоевропейско ниво, в условията на все по-голям контрол, който добиват, върху останалите граждани и територии на съюза, е симптом за провал на целия проект