НАТО вече създава заплахи за сигурността на Европейския континент по линия на Турция и партньорите извън или напускащи ЕС. В контекст на продължаващите публични изказвания на турския президент за възстановяване на Османската империя, военното му нахлуване на териториите на Сирия и Ирак, въпреки действащите международни договори, Устава на ООН.. и не на последно място протестите от страна на Сирия и Ирак, ставаме свидетели също на въздушни схватки с пълно бойно снаряжение в гръцкото пространство: news.bg/int-politics/turski-i-gratski-iztrebiteli-se-gonyat-nad-egeysko-more-naprezhenieto-mezhdu-sasedite-se-pokachva.html. По повод изстъпленията на Реджеп Ердоган срещу Лозанския договор от 1923 г., турският външен министър бе цитиран от гръцки медии да заявява, че щели да го спазват, което не значело човек да не може да изразява мнение доколко правилни и справедливи били такива споразумения. Ердоган обаче е държавен глава на Турция и няма как публичния израз на неговото мнение да бъде свеждан до коментатор. И когато турската армия, под ръководството на този човек, предприема действия в съответствие с неговото мнение, явно външният министър Мевлют Чавушоглу визира ангажименти с международния правов ред единствено до пределите на собственото си ведомство. Така се стига до основния проблем за нео-османистката стратегия на турските власти със започналата ѝ реализация. Главно преимущество за Ердоган, което му позволява напредък все по-широко из чужди територии, е възможността да си играе с двата силови полюса на планетата, като ту се договоря с едните, ту с другите, без те да му се противопоставят ефективно, с оглед на собствените им интереси и калкулации в противоборството помежду им. Така Ердоган нахлу в Сирия, както не можеше преди да се сдобри с Владимир Путин и да започне да ръмжи на САЩ, от където пък съзират потенциал в напредъка на своя НАТО-вски партньор, с намерения да го използват срещу руснаците, и също си траят. Но двата силови полюса са отвъд Европа. Военния конфликт в Сирия възникна като резултат от тяхното противоборство и Реджеп Ердоган участва там от самото начало с разпалването на проблема. По този начин се натрупаха бежанците и мигрантите на турска територия, чиято тежест Ердоган започна да ориентира на Запад и Север в употреба по своята османска реализация. Нееднократно отправя заплахи срещу Европа с бежанците. В целия процес, от самата му стратегия, през нейното осъществяване, с контрола върху мигрантския поток, методите и ангажирания персонал за тези цели, до профила на лицата, които, в крайна сметка, идват нелегално от Турция, се вижда че това не са просто бежанци или мигранти. Това са пара-военни средства за възстановяване на Османската империя и техния потенциал тепърва може да се развива с разгръщане на нестабилност и т.н. в съответствие със сблъсъка между САЩ и Русия, от който Ердоган се възползва. Как е възможно да разчитате на НАТО, при положение че един от неговите членове показва намерения да Ви нападне? И в Брюксел да тълкуват по друг начин организираното незаконно заливане с хора от външна за ЕС държава? Как е възможно още ЕС да се мотае с концепции и бюрокрация за интеграция в областта на отбраната, без най-малкото да сме се споразумели, че нападението срещу която и да е държава в ЕС се смята за нападение срещу всички? Това вече трябваше да е предложено и формално да се обсъжда в ЕС, да се вижда и по какъв начин англичаните ще пречат на фона на турската заплаха срещу границите на ЕС