Повече от десет години изминаха от последното разглеждане на въпроса в пленарна зала на парламента дали да се свика ВНС. Ако сте забравили, тогава инициативата бе на НДСВ и я блокираха гласовете на БСП и депутатите, които Иван Костов бе отцепил от парламентарната група на Обединените демократични сили, и с които учреди ДСБ. Всички останали, вкл. ОДС и ДПС подкрепиха. Заради Костов, не достигна малко за необходимото мнозинство от две трети и така поне да се преодолеят ограниченията от вече приетите решения на Конституционния съд относно належащите конституционни реформи. Доколкото си спомням, тогава в парламента пристъпиха към решението по чл. 160, ал. 1 от Конституцията, без да е внасян проект за нова Конституция. Защото, според юристите от НДСВ, така е допустимо, и утвърдителното решение би имало всички правни последици за произвеждане на избори за ВНС, независимо от липсата на конституционен проект. Логиката е основателна, като се има предвид, че след свикване на осмото ВНС, то не би било ангажирано да разглежда и да се съобразява с каквито и да било проекти, внесени в Обикновеното НС, и, естествено, ще се занимава с конституционните проекти, които тепърва следва да бъдат внасяни, след учредяване на Великото събрание. Практиката от 7-то ВНС е такава, че съставиха специална Парламентарна комисия за разглеждане и обсъждане на всички постъпили конституционни проекти, въз основа на които бе приет и предложен един общ проект за разглеждане в пленарна зала. Така или иначе, това са въпроси, които ще бъдат решавани след изборите за ВНС. Към днешна дата изглежда се сформира все по-голямо обществено съгласие, че и приетата от ВНС Конституция следва да бъде подложена на Национален референдум за да влезе сила. Едно е върховен закон, разбира се, друго -- обществен договор. В днешно време има също добри възможности за провеждане на широко обществено обсъждане в електронен писмен вид, стига да бъде организирано по удачен начин. Важно е да се отчете и каква е парламентарната подкрепа за свикване на ВНС в действащото събрание. Доколкото е известно от публичните изяви, може би единствено групата на БСП продължава традиционно да пречи. И посоката, в която върви Президента, като възглавяващ Консултативния съвет за национална сигурност, следователно, ще бъде особено показателна. Дали Плевнелиев ще изиграе ролята на Костов? Отново, въпреки, иначе, предишните му заявки по темата. В действителност, тези въпроси почти никога не се решават чрез консенсус, за какъвто някои пак мечтаят. Важното е да се събере достатъчно подкрепа с необходимото мнозинство. А че България щяла да председателства Европейския съюз, какво били искали посланици на други държави, или управляващите в Брюксел, какво значение има? Общата цел със свикване на ВНС е да се преодолее нестабилността в България, заради належащите реформи, по-конкретно относно разделението на властите, независимостта на съдебната, мястото на прокуратурата.. И с няколко само акта на ВНС това може да се случи, без да е необходимо дори да се приема цяла нова Конституция. ВНС може бързо да гарантира устойчиво функциониране на държавните институции -- отделно изпълнителната власт и съдебната справедливост -- като съответно освободи ресурс да се ангажира и с текущи проблеми.. В крайна сметка, така България може да осъществи и председателството на Съвета на ЕС през 2018 г., правейки успех от него. Не на последно място, предвид решението за мажоритарни избори, сега, свикване на ВНС по прилаганата вече смесена избирателна система, според чл. 4 на отменения Закон за избиране на ВНС, с оглед на особения статут на събранието и по-големия брой представители, се очертава като разумен компромис за преодоляване на проблема с избирателната система в следващите парламентарни избори. Наистина, пред много от чуждестранните посолства в столицата продължават да препятстват свободното движение посредством бариери. Премахването на тези бариери е от компетентността и в правомощията на българските институции. Така въпросът може да бъде сведен и по-просто: докога в България сами ще си слагат бариери