Професионалната дипломация не е като висшия военен пилотаж или командването, ако не сте забелязали. И стратегически, и тактически, и в психологически план. Целите са различни, не срещу противници, а с партньори, постиженията не стават внушително, с изненада, бързането води до провали, и егото, и харизмата са особено неподходящ пасив за проявление в условия на върхова пресметливост. И във войната, и в дипломацията, разбира се, е важно с какви ресурси разполагаш, а от гледна точка на сравнението, в този аспект, някои могат да си позволяват повече от други. Когато председателят на Европейската комисия, например, отбелязва, че решението какъв да бъде един комисарски ресор там е негово, а не на отделно национално правителство, но той иначе предпочита за целта да му бъде изпратена жена, все още никой не му отговаря, че половия признак не е сред допустимите критерии за определяне на ръководни позиции в управленска администрация на Европейския съюз и независимо от мъжките предпочитания на началника, решението за личността на предложението за евро-комисар, без оглед на пола, остава на отделното национално правителство. Много са готовите да отпишат с лека ръка половината от собствените си алтернативи, въпреки явната противозаконна дискриминация. Не всички се замислят, че партньора отсреща проявява слабост, която може да струва скъпо. Слабостите в централната администрация на ЕС, така както се наблюдават и другаде с големи материални ресурси, създават тежки последици, които нерядко се изразяват в преждевременна загуба на човешки животи. Виновни после са и онези, с по-малкото ресурси, които недалновидно са се подчинявали, самите изпълнени с редица слабости. Иначе, малките, а не големите, стават герои, когато съумеят да се противопоставят ефективно на пороците на големите. Преди да се стигне до дипломатическите умения, това изисква много ефективна работа навътре, така че да си направил всичко за да си помогнеш сам, и едва тогава да обмисляш дали и кога е нужно да търсиш външна помощ, или по-скоро трябва ти да помагаш на другите. Особено що се касае до съседи, които не можеш просто да смениш и не само изповядват същите цивилизационни ценности, а се намират в далеч по-тежка ситуация.. Как е възможно в България още да се харчат значително повече пари за чувствително по-малко резултати, отколкото в други държави, от които някои очакват помощ? Външна помощ, която едновременно възпроизвежда корумпираната политическа среда и чрез която представителите вътре забравят задължението да работят в интерес на своите избиратели. В т.ч., относно охраната на границата, как може, преди да си потърсил помощ от своите съграждани и да си се постарал да я организираш в законосъобразна форма, преди да си пресякъл корупцията в граничните служби с произтичащия съответно незаконен трафик и във връзка с усвояването на публични средства по необходимото материално-техническо обезпечаване,.. в качество на нов управленец да отидеш и още при първата си среща на високо равнище в Брюксел, без дори предварителна подготовка за евентуална конкретика, да застанеш на позиция в търсене на помощ? Както правеха предишните управляващи и както го наблюдаваме с избора на служебен министър-председател, който Румен Радев явно избягва да обоснове по същество дори когато му поставят въпроса изрично, това в никой случай не е признак за иначе обещаваната промяна. И навътре, и навън, независимо от приказки и публични прояви, действителните позиции на България с Румен Радев, предвид какво ще бъде постигнато, се очертават пак такива, каквито бяха. Скоро, след неформалния му опознавателен опит, няма да е изненада, ако изпрати отново Огнян Герджиков да гласува вместо него в Съвета на ЕС