Важни геополитически фундаменти се промениха след срещата на НАТО в Уелс през 2014 г., когато съюзниците се ангажираха да постигнат 2% разход от БВП за отбрана до 2024 г. Никой, в т.ч. правителството на Обединеното кралство не планираше островът да се отделя от Европейския съюз. Още по-малко някой е очаквал Доналд Тръмп да стане президент на САЩ. Изолационизмът и сепаратизмът вече са не само реална политика на англоезичните партньори, но се засилват като тенденция, търсеща власт и в други съюзнически държави. Скоро през 2017 година предстоят президентски, федерални и общи избори съответно във Франция, Германия и Холандия.. Без действителна подкрепа от Вашингтон и Лондон, след Втората световна война, в условия на подновена мощ от Москва, не е известно дали Европа е способна да се съхрани обединена. Наред с политическите рискове се трупат тежки финансово-икономически и хуманитарни предизвикателства, които подкопават съществуването на опори като Шенгенското споразумение и общата валута. От САЩ започнаха да говорят за „дъга на нестабилност“ в периферията на Европа, без да адресират причините как бе създаден този проблем и при перспектива за неговото задълбочаване с обявения политически курс спрямо Израел и Иран. В самия Алианс се допуска и някои поощряват пълноправно членство на държава, която се отдалечава от правовия ред, изразява претенции спрямо територии на съседи, и от която служители на НАТО търсят убежище в други държави. На такива основания, под предлог за сдържане на Русия, започна нова масирана дислокация на американски военни сили върху европейския континент в рамките на НАТО. Съгласно прогнозите, това допълнително засилва руския боен капацитет. От години е известно колко неефективно е разходването на средства за отбранителни цели в ЕС, когато се прави по единично от отделните държави. Заради противопоставянето най-вече от Лондон, все още няма и Евро-комисар за общо-европейската отбранителна политика. С по-малко средства иначе държавите-членки заедно могат да постигнат повече сигурност. Без да се отказват от досегашните си военни разчети, видно от данните за последните години -- nato.int/cps/en/natohq/news_132934.htm, data.worldbank.org/indicator/MS.MIL.XPND.GD.ZS?year_high_desc=true -- държавите в ЕС могат да насочат достатъчно средства за развитие на общо-европейски отбранителен потенциал с предвиденото увеличаване до 2% от БВП. Така функциите на националните отбранителни системи ще бъдат оптимизирани и средствата за отбрана в ЕС като цяло ще се използват по-ефективно. С оглед на сигурността в Европа и сега не е нужно САЩ да издържат техни военни сили на континента, инициативата за това е тяхна. Ако се допусне растеж на военните разходи по отделно в европейските държави, обаче, при продължаващите тенденции на дезинтеграция, проблемът съвсем не опира единствено до ефективността на управление на разходите