Тази вечер БНТ излъчи репортаж за организирания превоз на български избиратели от Турция към България. Транспортът не се заплащал от пътниците, те се прибирали за изборите и да се видят със свои близки, а организацията на пътуването се осъществява с участие на представители на конкретна политическа сила, посредством списъци, чрез които всеки бива назоваван поименно да се качи в определен автобус. Кметът на Миллет махала Мехмет Мутлу твърди че само помагали на хората да отидат да гласуват за „която си искат партия“, цитирам, „Ние на никой не настояваме да гласува на една или друга партия“. Не става ясно, обаче, кой плаща разноските за транспорта, от самите пътуващи казват че не знаят и, видно също от друг репортаж по темата, това старателно се прикрива. Поименната организация на подобен превоз означава, впоследствие, особено за малките населени места, да може да се проследяват натрупвания в изборните протоколи колко гласа има за определена политическа партия. Иначе, сигурно е приятно да се повозиш до родното място и обратно, без да плащаш пари, но дали такива пътувания действително не струват нищо на пътниците? Защо, ако наистина има благотворителна организация, която им помага за разноските в тези случаи, както твърди г-н Мутлу, идентичността на тази организация не е обявена публично? Да се види каква е, как набира финансови средства и т.н. Това са логични въпроси въз основа на журналистически репортаж и би било жалко ако на предстоящите избори отново се окаже че журналистите са по-ефективни спрямо изборните престъпления в сравнение с отговорните специализирани държавни органи. Лично министър-председателят Герджиков е назначен да отговаря за честното провеждане на изборите и вместо да прави обръщения по националните медии, би трябвало вече да се е погрижил за координацията на съответните служби, в т.ч. с участие на външното разузнаване за събиране на необходимите данни. Така че, при достатъчно основния, да бъде сезирана прокуратурата, независимо дали Турция после съдейства по производство спрямо подобни извършители на престъпления срещу България. Външното разузнаване вече е подчинено непосредствено на Министерски съвет, заради предишния министър-председател с неговия върховен главнокомандващ, въпреки несъответствието спрямо функциите и ролята на един държавен глава. Какво значи, ако, независимо, сега Румен Радев върши работата на Огнян Герджиков, докато българското общество има възможност да гледа по телевизията как необезпокоявано продължават да се извършват изборните престъпления, още повече, след празнословните призиви на Герджиков за спазване на закона? Изобщо, какъв закон, при положение че самият Герджиков позволява той да бъде нарушаван, без съответните последици