Доц. Ангел Марчев представи пред „Блумбърг ТВ България“ графика въз основа на отговорите от отделните политически сили по проекта „Гласоводител“: video2.ibg.bg/...GOST_MARCHEV...mp4. На базата на тридесетте и един въпроса, задавани в предаването „Референдум“ на БНТ, така се вижда позиционирането на тези партии по съответната скала от ляво на дясно. Идеологически, по този начин БСП стои най-близо до ОП, докато ПП ГЕРБ е най-близо до партията на Марешки и значително по-близко до ДПС, в сравнение с БСП. Всъщност, за онези, които наблюдават политическото пространство, това едва ли е изненада, след като отдавна се открояват сходствата и разликите между политическите позиции на отделните играчи. Математиката не се изчерпва само с аритметика, разбира се, и макар да не е възможно да бъдат пренебрегвани математическите закони, обикновено зад обществените, в т.ч. политически процеси стоят сметки от по-сложен порядък. В случая относно следващото редовно правителство са налице обстоятелства и в подкрепа на представеното чрез „Гласоводител“ позициониране на идеологически /да ги наречем/ естествени партньорства. Например, външният натиск от Брюксел върху Бойко Борисов срещу коалиране със Симеонов, Каракачанов и Сидеров, отново, започна и човекът, пак, едва ли ще е способен да го преодолее. От гледна точка на европейските партньори на Борисов логично възниква въпроса защо той не разчита на подкрепа от ДПС, утвърден член на Европейските либерали и демократи, още повече когато вратите там са широко отворени. Точно обратен е натискът върху Борисов отвътре в страната, където той трудно може да обясни защо избягва да се ангажира коалиционно с ОП и същевременно разбира, че явното коалиране с ДПС потенциално му носи електорални щети. В условията на нов президент, който едва ли удобно ще му тупа и подава топката, и при вече изразения, след изборите, отказ на БСП да преговарят с ПП ГЕРБ за общо управление, практически, това значи Борисов да бъде принуден да сформира правителство на малцинството с Марешки, докато зад кулисите опитва да си осигурява необходимата парламентарна подкрепа. Ако не иска да е в опозиция, той ще бъде принуден и поради възможността иначе БСП да сформират кабинет със своя мандат. Ахмед Доган, както е известно, може да подкрепя и на дясно, и на ляво, така че не бива да се отхвърля също развитие в новия парламент да станем свидетели първо на дясно-центристко правителство за известен период от време, и после на ляво-центристко. При все че т.нар. патриоти съвсем не задължително ще бъдат толкова обединени по гласуванията на ключови актове, какъвто е парламентарното доверие за едно правителство. Но и да продължава да се натиска за министър-председател, след загубата на президентските избори, Бойко Борисов няма как повече да бъде първи в държавата. Не просто от гледна на точка на формалния протокол, а реално, предвид на упражнявания авторитет. Със служебно правителство и последвалите кадрови промени, очевидно, Румен Радев вече осигурява и тактически предимства за БСП при отстояването на техния дневен ред в продължаващото политическо съревнование