Кой е карал САЩ да разгръщат свои въоръжени сили из почти цялото земно кълбо? Сега те започнаха да се оплакват колко скъпо им струвало това, при положение че техния дълг продължава да расте и скоро отново ще решават за поредно увеличаване тавана на публичните разходи. Твърдят че поддържали сигурността в регионите, където са разположили военни контингенти, но това изглежда несъстоятелно, с оглед напрежението и въоръжените сблъсъци, които разпалва тяхното присъствие на такива места и, в преобладаваща степен, общественото мнение, нерядко с граждански протести, които се наблюдават против тях в тези държави. Очевидно, става въпрос за стратегия за глобален контрол, която САЩ последователно реализират от десетилетия чрез дипломатически и недипломатически средства, като част от собствената си национална сигурност. Независимо кои са управляващите в един или друг момент, фактически, смяната на политическото управление на страната променя единствено подхода за реализация на тази стратегия и до там се изчерпват вътрешно-политическите противоречия в международен план. Никой определящ политически фактор в САЩ не поставя под въпрос претенциите за глобално господство, сякаш това са напълно оправдани и легитимни претенции. Дори понятийния апарат, който употребяват, със структурата и конкретни позиции на държавната администрация са развити за тези цели, както е известно -- за едното или другото полукълбо, съединените държави и пр. Самата привилегия, която САЩ успяват да си издействат, след разрухата на Втората световна война извън тяхна територия, поради технологичното равнище към средата на 20-ти век, за централата на ООН да бъде разположена единствено там, вместо на ротационен принцип, е показателна още към момента и значително подпомага нататъшния пробив. Същевременно, след неуспехите да прокарват нелегитимни цели чрез ООН, с годините САЩ започнаха все по-малко да разчитат на средствата и механизмите, които се прилагат в универсалната организация. Тъй като глобализацията не носи само ползи в една или друга посока, ето че разрушаването на стената, което се превърна в символ на победата на САЩ при двуполюсния свят, вече няма тази стойност и те започнаха да изграждат нова, също историческа стена, по своята териториална граница. Стената между САЩ и Мексико бе значителен елемент в предизборната кампания на новия президент Тръмп, който получи подкрепа на избирателите, лъжейки и че мексиканците щели да платят строежа на тази стена. При аналогични обстоятелства по проблема с незаконната имиграция в Европа се изграждат гранични огради и тук още никой не лъже, че държавите, от където идват мигрантите, ще платят тези съоръжения, докато въпроса за разходите по темата е част от вътрешно-политическия дебат. За да притискат наново руснаците, предишната президентска администрация на САЩ успя да накара партньорите си в НАТО да се ангажират с увеличаване на военните разходи. Наблюдавайки интеграционните процеси в Европа, която става способна да им съсипе глобалните претенции, същевременно започнаха нова ускорена дислокация на американски въоръжени сили върху европейска територия. И тъй като Доналд Тръмп е с по-различни планове за отношенията с Русия, все пак, изглеждайки неспособен да се наложи върху останалото ръководство на САЩ, забележете, каква е неговата реторика по въпроса за увеличаването на отбранителни разходи. Той говори така, сякаш очаква в Европа да започнем да плащаме на американските въоръжени сили. САЩ вече не разполагат с основен инструмент за контрол върху ЕС, след решението на Великобритания да напусне, и активно търсят допълнителни възможности за двустранно сътрудничество, с които да компенсират. Тръмп, който започна открито противопоставяне с Европа, сега явно се ориентира към големите малки в ЕС, като Румъния и Полша.. НАТО продължава да се развива като инструмент на САЩ за геополитически контрол, но не всички държави от ЕС членуват в НАТО. От тази гледна точка, активно сътрудничество с държави като Австрия, Финландия, Кипър, Малта и Швеция, наистина, може да бъде добра основа в контекст усилията за създаване на общо-европейска отбрана

Никой не е карал Рим да строи военни гарнизони в земите на траките. Никой трак не е искал да плаща за това... но им се е наложило. Нямали са свое оръжие за да се противопоставят.