Може да изглежда парадоксално онова, което прави силна една организация, да е най-слабото ѝ място. Също както зависимостта от стимуланти, които увеличават интелектуалните и физически способности за определен период от време, докато отклоняват зависимия от неговото дългосрочно устойчиво развитие.. Закономерно, така основния сблъсък в прокарването на дневен ред за съдебната система се свежда до партизански стремеж за смяна на едни хора с други. И всички структурни реформи, които биват предприети съответно се оказват мотивирани от такива цели, независимо че това винаги е признак за неблагоприятни и краткотрайни резултати с оглед на целесъобразността. През последните две десетилетия, чрез пряко финансиране от САЩ, бе създаден фронт за съдебни реформи, включващ лица от т.нар. неправителствен сектор, юридическата професионална общност и самата съдебна система, както и определени медии, който е не по-малко партизански от всяка политическа формация. Разгръщането на такъв фронт породи ответна реакция и както се вижда, от известно време, започна консолидиране на все по-енергична активност не просто за отстояване на властови позиции, но и за атаки срещу хранениците на САЩ, в т.ч. също чрез участие на конкретни медии и лица от политическото пространство. Финансовата подкрепа от САЩ за партизанска дейност в България създаде аргументи за представителите на съдебното статукво да се утвърждават в обществото отвъд дискредитираните им позиции във връзка ефективността и резултатите от тяхната работа. Възникна въпроса за способността на опозиционния фронт изобщо да развива организирана дейност, без финансирането от САЩ, сякаш не може да има Съюз на съдиите в България и други неправителствени организации в областта на Правото, ако на тях не им се плаща чрез американски долари. И ето, в действителност, каква се оказва посоката на въпросното финансиране, независимо от твърденията в разразения напоследък дебат по темата за подкрепа на конкретни проекти, обучения, професионално развитие и пр. Противопоставянето сред магистратската общност все повече се увеличава, надхвърляйки вече пределите на професионалната им дейност, като някаква деструктивна спирала, която повлича не само техните институционални устои. Източниците на омраза и насилие в обществото са по-широка тема, макар че колеги биха се съгласили за последиците по принцип от инициативите и партизанската подкрепа на САЩ в редица държави. Но за съществен напредък в съдебната реформа е необходимо тъкмо обратното, като се работи последователно за осигуряване на преобладаваща подкрепа и съгласие в обществото, без партизански пристрастия. Разбира се, винаги могат да се очертават концептуални различия и спорове сред ангажираните относно конкретни аспекти в структурен и функционален план на една съдебна реформа. Въпросът е, че когато човек проследява дейността на партизанския фронт на САЩ, става ясно колко отдалечаваща е тя от целта за производство на съдебна справедливост, въпреки че постигането на тази цел е основното, от което се нуждае обществото, и единственото, около което, в крайна сметка, е възможно да се обединят различията. Също както изнасят демокрация в страни като България и след периоди на хаос или демократура съответно такива държави биват десуверенизирани. Самото финансиране на ФАБ е партизанско, изключително в защита националните интереси на САЩ и финансовата подкрепа на техните медии е достатъчна до го докаже