За първи път имах възможност да посетя връх Бузлуджа по време на обявения социалистически събор. Когато се качих, към 17:10 ч. в събота, мероприятието бе приключило. Нямаше хора, останал бе само един автобус и отгоре се виждаше как разглобяват сцената. В началото не знаех къде е т.нар. „Историческа поляна“ и докато се ориентирам се запознах със семейство туристи от Стара Загора. Чакали цял ден у тях да си тръгнат БСП-то с автобусите, за да могат да се качат малко сред природата в приятния летен ден. Разказаха ми, че цялото множество соц-активисти на Бузлуджа бива докарвано с автобуси, имало забрана по това време там за леки автомобили. Бях отишъл като наблюдател за преки впечатления каква енергия има сред основната политическа опозиция в България и тъй като иначе съм зает, това бе единствената възможност да комбинирам. Качвал съм се и преди, по пътя от Трявна с велосипед е около три часа и половина. На горе, към 15-16 ч. срещнах общо шест социалисти, на два пъти по трима, възрастни и едно дете, които се прибираха пеш в тази посока, както и някаква групичка в беседката непосредствено под връх Бедек. По цялото плато около вятърната електроцентрала горе бяха изкарани хиляди крави, имаше опънати заграждения с метална тел покрай пътните участъци, с която съответно бяха пресечени преките туристически маршрути през хълмовете, и водата от чешмата по асфалта към Бузлуджа дори бе отбита с надлежно направени тръбопроводи към напоителното съоръжение за животните. Трудно е човек да си представи каква е ползата от такава логистика, не само от гледна точка на транспорт, но и предвид пашата горе, особено ветровития район, организацията на млеконадой и т.н. Но ето че някой е решил и е получил съответно разрешението да го направи. На Бузлуджа в събота следобед е пусто, няма палатки, велосипедисти, фестивал, спонтанно стечение на привърженици с атмосфера и продължителни тържества, каквито иначе БСП опитва да показва през медиите. Насреща, около другия връх, където се произвежда електроенергия от вятърни турбини, не просто са изкарали добитък, но още не са го прибрали. Така седнах да прегледам новините и виждам изявленията на Корнелия Нинова. Нова, истинска съдебна реформа; борба с мафията и корупцията по високите етажи на властта; единен антикорупционен орган, чийто директор да бъде определян от президента, а останалия ръководен състав да се избира от парламента с мнозинство от две трети.. Когато бяха на власт, БСП правиха съдебна реформа, в резултат на която имаме безпрецедентния за правовите държави съдебен инспекторат. Отдавна е известно, че за истинска съдебна реформа се налагат по-дълбоки конституционни промени, за които трябва да се свика ново учредително събрание. Иначе, нова роля на президентската институция срещу корупцията е особено добра идея, предвид че борбата с този проблем наистина е обединителна за нацията и това как бива избиран президента, общественото доверие, с което се ползва, функцията му с надпартийността. Какво значи, обаче, парламентът да избира определящото ръководство на антикорупционния орган, при положение, че дори с мнозинство от две трети, значи там да бъдат вкарани лица на политическия консенсус, чиято работа отново ще се сведе как по-скоро да заблудят обществото за борбата с корупцията. Кой ще носи отговорността за резултатите от дейност на подобен орган -- президента или парламента? Ясно е, че за да има реален напредък срещу корупцията в България с подобен орган, тези хора трябва да бъдат изцяло под контрола на президента. И ако управляващите от ПП ГЕРБ твърдят, че са ангажирани срещу корупцията, вкл. в собствените им редици, сами би следвало да излязат с инициатива в тази посока. Това би бил европейски подход. В противен случай, както се чува вече от техни представители да възразяват, ако действително предприемат обратното с антикорупционни инструменти изцяло в собствените им ръце, като се знае комисията „Златанов“, силовите им акции и пр., едва ли ще постигнат друго, освен напредък с балканизацията на Европа