От както България бе приета в Европейския съюз, знаете кой сменя управляващите на национално равнище. За едните потичат евро-фондове, пропускат се негативни доклади и се отварят врати, през които да ги държат власт. За другите, обратно, натискът от най-често неизвестни чиновници в Брюксел постоянно расте чрез общностните механизми, като се използва всяка възможност да бъдат ударени, евро-парите секват, така че и без вътрешно напрежение, ако още не е създадено, за управляващите се изчерпват полезните ходове да стоят на власт. Това дори изглеждаше в реда на нещата из публичното пространство, докато се разгаряше заплахата от БСП и ДПС, Тройната коалиция и пр., която по презумпция е тежко корумпирана и следователно наказуема, макар с политически средства. Нормално, сякаш, когато срещу тази заплаха стоят всички десни в обединен глас, вкл. членове на Европейската народна партия, управляваща ЕС като цяло, други консерватори и либерали. Но от известно време ситуацията в България се промени и най-гласовитите срещу корупцията се оплакват вече не от БСП, която е в опозиция, а от управлението на ЕНП, начело с Бойко Борисов и Цветан Цветанов в страната, в колаборация с Делян Пеевски и съдебната номенклатура, водена от Сотир Цацаров. Сто дни на политическата измама, забележете, при увеличаване на корупцията, единствено лобистки законопроекти и затвърждаване на партийно-политическия контрол върху съдебната власт с чадъра върху мафията и олигархията -- dsb.bg/bg/blogs/article/4412. Така се определя третото правителство на Борисов от друг член на ЕНП. От страна на новата алтернатива, в лицето на бившия правосъден министър Христо Иванов, с която ДСБ изглежда ще се явяват заедно на следващи избори, бива изказвана аналогична критика. А от кого всъщност се оплаква извън-парламентарната опозиция, когато виждат че именно това управление на България получава подкрепа от Брюксел и ЕС? Напоследък, дори сравняват Борисов с Виктор Орбан и процеси в Полша, но никакви подобни търкания публично не съществуват между централната администрация на ЕС и управлението в България. Трудно е да се забележи друго национално правителство в ЕС, което да е по-хвалено и поощрявано от страна на Европейската комисия, колкото това на българския министър-председател. Значи, ако корупцията наистина продължава да се шири, предлагани са само лобистки проектозакони и укрепва политическата зависимост на съдебната система, чадърът над тази болест е разпънат още на ниво ЕС, с цялото благоволение, с което от там ѝ отпускат допълнителна подкрепа. И сега, затвърждаването на мафиотизираната система, посредством нов крупен т.нар. анти-корупционен орган, чието управление е дискредитирано по самия замисъл затова как ще бъде формирано, така че отново да се създадат протекции за продължаване на корупцията и едновременно пореден инструмент за разчистване на неудобните от политическия, административен и съдебен терен, е гарантирано от ЕС