Освен подкрепата от Брюксел, Бойко Борисов се ползва и със солидни вътрешно-политически устои, които го държат без реална алтернатива. Като се започне от БСП, уж предприели вътрешно-партийни реформи и при последните парламентарни избори привлекли нови лица напред в изборните листи, вместо закостенелите ветерани. Близо половин година след това, вижте каква е равносметката. С какво тези хора оправдават доверието на избирателите? Например, журналиста Тома Томов, който, след избирането му, започна да отбягва репортери и публични изяви, последно научихме, че заминава за ваканция в Гърция по случай началото на новия политически сезон. Това, очевидно, е предпочитан начин за разходване на време и пари, които иначе получават за дейност в полза на обществото. Елена Йончева, от нейна страна, явно изчерпала въпроса за строителството на граничната ограда и след престоя в президентската администрация също загуби публична активност. Напоследък се носят слухове, че се готви за шеф на телевизия на БСП, така че, ако някой и от нейните избиратели е разбрал защо и какво досега тя прави в парламента, моля да сподели. Заедно със социолога Иво Христов, който също стана депутат чрез т.нар. гражданска квота, и тримата са членове на парламентарната комисия по външна политика. Има адекватен контрол върху дейността на външния министър ли, някакви конкретни инициативи по натоварената програма на България в тази област или относно проблемите в прилаганите документи, публични позиции ли, какво? От всичко, което се вижда в публичното пространство и от Иво Христов не става ясно как той оправдава доверието да бъде в парламента, все едно неговата работа продължава да се свежда до тази на преподавател и анализатор. Единствено за Александър Симов и Славчо Велков е възможно да се каже, че работят за каквото са избрани от гледна точка на тяхната ангажираност в парламентарната дейност и спрямо управлението на страната. Т.е., въпреки ходовете на Корнелия Нинова за публичен образ на партията, БСП не може да разчита на повече доверие от постигнатото и в контекст на продължаващото изтичане на професионален капацитет там все по-малко разполагат с управленски потенциал, който да се представи като нещо повече от формирания от Бойко Борисов. Съответно, техните инициативи, както при Сергей Станишев, ще продължат да затвърждават управлението на ПП ГЕРБ, не да го преодоляват. ДПС, от друга стана, се явяват опозиция единствено на т.нар. Обединен патриотичен фронт, докато същевременно подкрепят управлението на Борисов, независимо опитите тези актове да бъдат премълчавани, маскирани и прикрити. Извън парламентарната дейност се наблюдават редица сигнали за съвместна работа между контролиращите ПП ГЕРБ и ДПС, която изглежда покрива стойността на останалата част от негласната им, отричана коалиция. Наред с контрола върху съдебната система се говори за неформално управление на Борисов, Цацаров и Пеевски. Остава Веселин Марешки, като парламентарна опозиция, който се представя добре и явно получава медийно внимание, в т.ч. след опитите да бъде натискан от прокуратурата, чрез СРС и пр., но все още той не успява да формира образ на жизнеспособна политическа партия зад себе си и стои пред обществото като соло-играч, без достатъчно политически опит и история, далеч от необходимото за да му бъде обръщано дори публично внимание от страна на управляващите. Извън парламента очакваме да видим обединение на т.нар. анти-корупционен политически фронт, срещу самия Бойко Борисов и най-близките му сътрудници. Това, обаче, не се явява опозиция на ПП ГЕРБ по същество, с оглед на повечето провеждани политики и не малка част от кадровия състав, както са заявявали сами от тези претенденти. След болезнения коалиционен и управленски опит с Борисов, те по-скоро се борят да го заместят, а не да изместят неговото управление, разбира се, с всички особености, с които се отличават пред електората, като негова алтернатива. Независимо от предизборната реторика и целия потенциал, с който разполагат, все пак, без необходимите лидери и авторитет, това обединение също няма как да бъде реална заплаха за управляващите, и при успех на евентуални избори отново се очертава като техен коалиционен партньор. Последно, Слави Трифонов, още преди да заяви открито претенции за участие в управлението на страната, започна да показва неспособност за реализация, и, както се коментира, неговия политически потенциал спада, преди да се е ангажирал пряко с политическа дейност. Остава впечатление, че Трифонов прибягва към по-широки инициативи за да поддържа и стимулира западащото си обществено влияние с неговата шоу-програма, която, в най-успешните ѝ години, особено преди избори, наистина представляваше мощно средство за въздействие върху политическия живот на страната. Липсата на потенция в политическото представителство, след близо три десетилетия преход от тоталитарна система и планова икономика към плуралистична демокрация и свободен пазар, се наблюдава при все по-засилена активност на отделни граждански, НПО или съсловни протести по конкретни проблеми, сякаш самото гражданско общество сме опозиция на политическите представители. Доколкото организацията на ефективна политическа дейност се нуждае от финансиране, проблемът опира и до отстояваните в парламента правила за размер на държавната субсидия, въпреки волята на Народа, и пълна възбрана на частните бизнес организации, собственост и под контрола на български физически лица, да правят прозрачни дарения за политически партии. При все че частният бизнес е основен потърпевш от дейността на политическото управление и там биват създавани работните места за гражданите, чиито вот се търси от политическите партии