Срещу цена от 2300 евро, чуждестранните туристи в България, за които държавната администрация работи приоритетно, вече могат да ритат главите на обслужващия ги персонал като футболни топки, когато ги издебнат в удобна позиция, докато камериерки, сервитьори и пр. си вършат работата, в т.ч. без тяхно знание и против собствената им воля. Това става ясно от присъденото наказание на Районния съд в Несебър за шведския гражданин Ралф Сундберг, който би шут в главата на камериерка, навела се да почисти пода: http://bnr.bg/post/100877095/globa-ot-4-500-leva-e-prisadata-za-shvedskia-turist-bil-kamerierka-v-hotel-v-slanchev-brag . Новата атракция включва запознаване с условията на българския арест, няколко денонощия в реална обстановка, и засилен медиен интерес за превръщане на туриста в широко известна личност. Разбира се, всичко това се предоставя, ако съответната "футболна топка" остане жива и здрава, защото при летален изход, съгласете се, не може да се равнява на цената при отстрел на дивеч, въпреки че услугата още не е разработена в подобни хипотези. Гарантира се от българската съдебна система с прокуратурата като част от нея, благодарение на прокурорските инициативи, когато изобщо са налице. Виждате, прокурорът по делото е поискала 2550 евро, административна мярка. Засега не е известно дали е договорено и платено извънсъдебно обезщетение за изританата, но така или иначе, ако този съдебен акт не бъде надлежно обжалван и няма санкции срещу прокурора по делото, за пореден път ще се потвърдят стандартите в България по опазването на правовия ред. Докато в нашата държава пледират и налагат административно наказание за подобен шут, 28-годишния Светослав Стойков, който изрита човек по стълбите в берлинска метростанция към края на 2016 г, бе осъден на 35 месеца лишаване от свобода. При положение че въпросния съдебен акт от Несебър влезе в сила, този случай ще опровергае всички претенции на управляващите в политическата и съдебната система за постигнат напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред. Няма по-силно уронване на престижа и авторитета на професията на магистратите от собствените им актове, които се подиграват с обществото и справедливостта. Интересно, защо при тези обстоятелства не се наблюдават публични позиции от т.нар. независими организации, които иначе са дежурни по темата. Сякаш съществува широк консенсус, че правосъдието наистина може да не бъде прилагано еднакво за едни и други, привилегировани в определена среда. Колко би струвал ритника в главата, на първа инстанция, например, ако бе извършен на същото място, по същия начин и при същите обстоятелства от обикновен български гражданин? Къде са прокурорските и съдийските асоциации сега, Съюза на съдиите в България и т.н., да реагират и повдигнат въпроса в защита на съсловните им интереси? Предвид че на 15 септември изтече срока за деклариране на членства в подобни организации, макар и все още неизвестно точно каква част от магистратската общност съставляват, изглежда там вече предпочитат да не са така гръмогласни, отвъд онова, което самите представляват