Странни продължават да изглеждат отношенията на Бойко Борисов с Реджеп Ердоган. Провели телефонен разговор -- http://government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0212&n=4362&g= -- но от съобщението не става ясно по чия инициатива. Ако се съди от дневния ред на двамата и въпроса какво би решил Борисов с подобен разговор, може да предполагаме, че е по-скоро инициатива на Ердоган. Борисов ни съобщава, че предстоят посещения на Йомер Челик и Ахмет Ешреф Факъбаба. За пореден път явно се старае да обслужи турските интереси. Да не ни нападнел Ердоган с мигранти и да ни пуснел газ през Турция, забележете. Това се случва на фона на коментарите през седмицата за промяна на плановете на Турция относно политическото представителство в България -- http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/ilhan-andaj-varvi-druzheljuben-dialog-mezhdu-sofija-i-ankara-tova-reflektira-i-varhu-dps.html , (видео) http://btvnovinite.bg/article/svetut/ne-e-jasno-dali-arestuvanite-v-turcija-balgari-imat-vrazki-s-feto.html (11:50"..) -- чрез обединение на ДПС с подкрепяните от Анкара формации на Касим Дал и Лютви Местан -- https://www.youtube.com/watch?v=f4Zd2mA83Ew . Дали ДПС ще се върнат към протурския си образ, извън светлината на патриотична еманципация, в която навлязоха със своя електорат, е отделен въпрос. Но какви по-категорични доказателства за намесата на Турция във вътрешните работи на България от опитите на техни представители отново да определят и прокарват такива процеси? Още повече с претенциите нататък съответно за участие в управлението на държавата. Какво означава ако Борисов пак не е повдигнал този въпрос пред Ердоган? И продължава алъш-вериша, въпреки намесата на Турция във вътрешните работи на България? Независимо какви са личните им отношения, в т.ч. от миналото, с цялото вземане-даване, което са имали помежду си, това все пак е министър-председателят на България. И неговата работа е да отстоява българските национални интереси в отношенията с Турция, а не, например, британските. В противен случай, поведението на този министър-председател е не просто слагачество, както се изразява вече Осман Октай, или фактически, най-унизителното, което сме имали в новата История на България. Това поведение е опасно за страната, с оглед последиците, които създава