Първо Ангел Джамбазки заяви в четвъртък по „Хоризонт“, че Симеон Сакскобургготски е бил (цитирам) „коронясан за български цар“ -- http://bnr.bg/horizont/post/100903245/angel-djambazki-proava-na-losh-vkus-ot-strana-na-sakskoburggotski-e-da-targuva-s-vlianie-zaradi-imoti (13:17"..). Джамбазки е юрист по образование и може би неговите избиратели остава да преценят дали това го извинява за незнанието му по История на България. След това Красимир Каракачанов днес също по „Хоризонт“ повтаряше, че Симеон Сакскобургготски е бивш монарх, който в периода 1943-44 г. е бил цар -- http://bnr.bg/horizont/post/100904089/karakachanov-ne-sme-obsajdali-iznos-na-orajie-za-sauditska-arabia . Макар историк, Каракачанов явно е с дефицити в областта на Правото, след като не си дава сметка, че монарх не се става по силата на постановление на Министерски съвет, като Прокламацията от 28 август 1943 г. Без българската корона и без клетва. Дори суспендираната още Търновска конституция, на която се позовава правителството тогава, не е приложена и не свикват Велико народно събрание. Да се твърди, че Симеон Сакскобургготски някога е бил цар на България е като да настоявате, че Венета Марковска е конституционен съдия. Основният акт за провъзгласяване и произвеждане на монарсите, все пак, е свързан с държавната корона и тъй като Симеон Сакскобургготски никога не е коронован, той е бивш престолонаследник. Може хора, официални представители и медии по онова време да са го наричали с кралски названия предвид очакванията, но, както и сега, това не променя фактическия му и правен статут. От тази позиция, човекът с неговото семейство полагат всички усилия за възстановяване на монархията и не бива да се заблуждаваме че полагайки клетва в името на републиката като министър-председател Симеон Сакскобургготски се е отказал да преследва короната. Тъкмо обратното, продължава и очевидно политическата партия на неговия охранител, после главен секретар на МВР и народен представител Бойко Борисов бе наречена на името на символа с короната. Съответно, не е изненада, че, при съвпадане на интересите между Борисов и Сакскобургготски, ПП ГЕРБ съдейства на монархическия процес. Те са силно свързани и колкото повече Борисов разбира, че не е възможно той да бъде избран за държавен глава, толкова повече ще се договаря със Сакскобургготски за възстановяване на монархията. При устойчиво изчерпване на общественото доверие спрямо него, така Борисов може да укрепи своите позиции занапред в управлението на страната. Подобни интереси има и сред останалите политически сили, чиито видни представители забелязахме на опашката по случай 80-годишния юбилей на Симеон Сакскобургготски. Те също разбират обществените настроения спрямо дискредитирания елит като цяло и всеки търси възможност за собствената си перспектива. Тук не бива да се пропускат и такива като Слави Трифонов, който вече претендира за политическо представителство, както влиятелни външни фактори и задгранични организации, с които Сакскобургготски традиционно и активно работят за своите цели. Въпросът за собствеността на бившите царски имоти, които опитаха да приватизират, съответно е важен елемент в тази посока. Дори приемайки, че това са държавни имоти в собственост на бившето интендантство за ползване от семейството на бившите монарси, обърнете внимание, какво значи техния статут да остане същия пак за ползване от семейството на Сакскобургготски?! Заставайки на подобна позиция, Красимир Каракачанов явно не си дава сметка и за съдържанието на правото на собственост, което, освен владение и разпореждане, включва право на ползване. В чий интерес е управляващите да лишават българските граждани с техните републикански институции от възможността да ползват държавни имоти? В интерес на Гърция, или Сърбия, които Каракачанов дава за пример, така ли? За разногласията в позицията на ВМРО съобщи вече „СЕГА“ -- http://www.segabg.com/article.php?id=883883 -- и по всички личи, там, както обикновено, приемат онова, което иска несменяемия им лидер. Най-големите радетели за възстановяване на монархията, освен Сакскобургготски, разбира се, са в църквата, да назначават държавния глава и така да се затвърждава привилегированото им господстващо положение в България. Макар без обществено доверие в парламента се вижда че представените политически сили почти изцяло гравитират около църковните интереси

maxilian - по принцип не вземам отношение по въпроси в които има спорно право, а аз не съм подготвен, но в този случай ще коментирам, че всички актове след смъртта на цар Борис III до провъзгласяване на републиката са писани "В името на царя", а не '' В името на регентския съвет" Замисли се. Кой цар... Може да е малолетен, но цар.
Поздрав
Ицко

Благодаря че коментирате. Бих се радвал да се проведе обстоен публичен дебат по въпроса с участието не само на адвокати на Сакскобургготски, но и с по-отговорни представители на научната общност, чиято преценка не се формира въз основа на паричното възнаграждение. За съжаление все още сме свидетели единствено на кампании с ПР-похвати, които отнемат възможността и в големите медии да съзнаят тяхната отговорност за изясняване на истината. Моето знание по въпроса е формирано от магистърския курс в един от най-утвърдените юридически факултети на страната

Задълбаването в юридическите дебри няма да доведе до смислен резултат. Не винаги, а в повечето случаи преобладаващо, законовите принципи противоречат на логиката и справедливостта. Виждам из нета, че има дори становища за коментиране на връщането на резиденциите на ТЖ на неговите наследници. Ако трябва реално да се отсъжда, би следвало да се провери как са придобити бившите царски имоти и кой ги е дарявал на короната. И с какво право. Нищо че юридически този момент е изпипан - в края на краищата трябва да има и елементарна справедливост. Човешка.