Акценти от Димитър Гърдев, след Мюнхенската конференция по сигурността -- https://www.youtube.com/watch?v=m471SAXj7k8 . Обстановката в момента е дори по-сложна от етапа на Студената война. Европа е в състояние, в което не може да влияе върху процесите, свързани с ескалацията на напрежение на континента. В края на Студената война бяха подписани ключови договори за стабилността в Европа, където европейски държави участваха единствено по Договора за /съкращаване на/ обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/. Той бе денонсиран 2007 г. и създадените баланси, сдържащи параметри за количества въоръжени сили, танкове, артилерийски системи, самолети и пр., взаимните инспекции и механизми за проверка, вече ги няма. На европейска територия може да се формират неограничени количества бойна техника, сили и средства, което наблюдаваме. Договорът за ракетите със среден и малък обсег за ликвидиране на тактическите ядрени средства, разположени от САЩ на територията на Европа, и СССР в страните от Варшавския договор, бе подписан от Горбачов и Рейгън /1987 г./. Насочените едни срещу други, срещу европейски столици и инфраструктура ракети бяха премахнати, но от известно време и двете страни по договора заявяват, че той е нарушен. Според САЩ, РФ разполага крилати ракети с наземно базиране, а Русия твърди че системата за противоракетна отбрана в Румъния и Полша служи за нападение, освен за прихващачи. Нито една европейска държава не участва в този договор, и без някой да ни пита, ако бъде денонсиран, по решение на САЩ или Русия, в Европа отново могат да бъдат разположи такива настъпателни средства. Това е свързано с новата доктрина на САЩ, обявена преди месец, с прегледа за ядрените им сили, където заявяват че са готови да водят ограничена ядрена война в чужбина. Ядрени оръжия на САЩ в Европа са разположени в Холандия, Белгия, Италия, Турция и Германия. Третият важен за европейската сигурност бе Договора за противоракетна отбрана /от 1972 г./, пак между Вашингтон и Москва, без участие на Европа, въпреки че на територията на континента са ракетите-прихващачи и целите за поразяване, след едностранното излизане, което направи президента Буш. От друга страна, в Украйна, където напрежението е изключително голямо, като възможност за нагнетяване и разширяване на военния конфликт, развитието също е в ръцете на САЩ и Русия, които решават за изпращане на допълнително въоръжение към воюващите страни. Докладът от Мюнхен е озаглавен „До ръба и обратно“, но в света и живота не се връщаш често от ръба, а напротив -- пада се. Ескалацията е процес, който се самоиндуцира и разполагането на определени средства, веднага бива покрито с други, като в рамките на кратък период от време може да се влезе в автоматични механизми, без особен контрол от страна на политици и дипломати. Ниското равнище на участниците в Мюнхенската конференция означава, че вече не се обръща внимание на диалога по сигурността