Във времена когато федералното управление на САЩ престана да бъде надежден международен партньор, отказвайки да изпълнява своите ангажименти по сключени международни актове в области като опазването на глобалната еко-система, търговията или сигурността, и започвайки да изнудва останалите държави, като се възползва от доминиращото положение, с което разполага, за постигане на нещо, коeто единствено президентът на САЩ нарича „реципрочност“, лидерите на водещите държави в ЕС Емануел Макрон и Ангела Меркел взеха да се договарят по единично с Доналд Тръмп, поддавайки на предприетия шантаж. Точно както Тръмп искаше, за да не му се налага да се съобразява с единен и водещ Европейски съюз, милиардерът започна да дресира основните евро-фактори по отделно на принципа с моркова и тоягата, без да прави каквито и да било отстъпки от своите претенции. Това може и да е най-безотговорния подход от страна на Меркел и Макрон пред интересите на европейските граждани като цяло, но, както Тръмп, така и те двамата явно са загрижени преди всичко за своите национални интереси и опитват да се адаптират към новата администрация в САЩ според собствената си черга. Още в средата на април стана ясно, че Меркел се бори за специални отстъпки в защита на немския бизнес -- https://news.bg/int-politics/germaniya-moli-sasht-da-ya-osvobodyat-ot-sanktsiite-sreshtu-rusiya.html , https://www.wsj.com/articles/germany-to-push-for-exemptions-on-u-s-sanctions-on-russia-1524047030 . Макрон, от своя страна, отиде да се целува и прегръща с Тръмп, след проведената военна операция срещу Сирия, където отстоява френските неоколониални интереси. Говорейки сякаш е на път да промени американския президент, френският държавен глава показа колко наивен и все още неопитен е на международната сцена. Това се случва в период на затихващи въоръжени конфликти около границите на Европа, при видима подготовка от страна на САЩ за разразяване на още по-голям военен сблъсък, далеч от американския континент, за поддържане и засилване нестабилността срещу онези, които могат да ги конкурират. Когато ръководството на Държавния департамент на САЩ бе поето от директора на ЦРУ, на чието място в ЦРУ назначиха жена, фактически да продължи да му служи като заместник