Не само хляб, лекарства и книги, и не просто диференцирано, а изцяло ДДС би трябвало да отпадне за ограничена кошница стоки от първа необходимост, които неизбежно се консумират от най-бедните в българското общество и за които, съответно, не е редно Министерство на финансите да прибира 20% на тези хора от и без това оскъдното им потребление. Още повече, когато държавата продължава да прилага диференцирана ДДС-ставка за облекчаване на чужденците, които пренощуват в България за туризъм и други цели, сякаш е желателно да сме най-евтината дестинация. Не е справедливо с ДДС да бъдат облагани също адвокатските услуги по административни, наказателни и граждански дела, предвид осигуряването на достъп за хората до правосъдие, освен за юридически лица със стопанска цел, по търговските спорове и т.н. Може да се твърди, че мярката за отпадане на ДДС върху базисните потребности за оцеляване ще увеличи печалбата на съответните производители и търговци по-скоро отколкото да свали цените. Но в условия на все по-осезаемия инфлационен натиск, както и в силно конкурентната среда на тези пазари /за насъщни стоки, адвокатски услуги за правна защита на гражданите и издаване на литература/, във всички случаи минус 20% ще успокои значително напрежението както с цените за най-бедните, така и за производителите в близка- към средно-срочна перспектива. Мярката дори закъснява на фона на раздутата, неефективна държавна администрация, където видимо са се самозабравили и продължават да си увеличават вече баснословните -- в очите на мнозинството български граждани -- бюджетни заплати