По-младите може и да не разбират за какво става въпрос, без да са имали преки впечатления от "времето е наше" и да са танцували "последен валс". По-възрастните пък изглежда не откриват и смисъл да се занимават повече с този проблем, след всичките години разочарования, безотговорност и агония в липса на перспективи, която явно продължава. Когато там, всъщност, няма нито съюз и още по-малко демократични сили, а политическата идентичност бе сведена до "марка", съответно, предмет на покупко-продажби, за въртене на трикове и пр. Демокрацията, която впрегнаха за олицетворение на десния политически проект в България от края на тоталитаризма се оказа фасадна и тежко корумпирана, както комунизма преди това. Отделни мощи претендират за тази идентичност да спечелят загубените демократични сили и да се легитимират като носители на автентичното. Видни представители на промените от това време, като Георги Марков, Емил Кошлуков или Филип Димитров днес могат да бъдат разпознати в ключови институции на държавната власт, независимо че тяхната партия, която се ползваше с широка обществена подкрепа, отдавна вече я няма. Развиват се върху гърба на едно ченге, което се нуждае също от тях за да се представя като носител на тяхната политическа кауза. И му съдействат да затвърждава прикритата си диктатура, която лесно се предвиждаше още с подкрепата от ДСБ. Превръщайки БСП в олицетворение на промяната за свобода и справедливост, така наречените демократи, както се вижда, не създадоха дори гаранции в България да се провеждат честни демократични избори