Дали и какви зависимости съществуват за председателя на една от съсловните съдийски организации в България и председател на тричленния съдебен състав на Софийски апелативен съд, постановил Определение №429 от 19.09.2019 г. за предсрочно освобождаване на осъдения Джок Полфрийман? При положение че този акт е в разрез с установената практика на съдилищата по такива казуси да се съобразяват със становищата на затворническите администрации. Създавайки прецедент, Калин Калпакчиев мълчи втора седмица пред обществото. Натрупа се масово недоволство и насрещен институционален отпор против обществения натиск. Доскоро участваше активно като събеседник в медийните студия, на 10 септември -- youtu.be/Zg7nuhld0_I -- на 2 август -- btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/sadija-kalin-kalpakchiev-mogat-da-ni-osadjat-v-strasburg-zaradi-razprostranenite-dokazatelstva.html .. После, от журналисти, които го търсят по въпроса за Полфрийман, научаваме, че започнал да се крие зад колективната отговорност на съдебния състав. Кой да разясни мотивите пред обществото, ако не председателя на този състав? Нима по съдебните актове са длъжни да са на едно мнение? Всеки с достъп до Интернет може да се запознае с въпросното определение, в рамките на което са качили дори протокола от съдебното заседание -- 194.12.227.30/BCAP/AC/WebData.nsf/vCourtActsByCase/26F4FE7F61E74AB4C225847B00241284 . Вътре се казва, че, според становището на началника на затвора, не е налице материалната предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождение. Според съдебния състав, обаче, това заключение (цитирам) „се явява в известна степен в несъответствие“ с обстоятелствената част от самите доклади и становища. Лично зам.-началникът на Софийския затвор Десислав Трайков заяви пред репортери, че е представил седем страници отрицателно становище за Джок Полфрийман. Защо Калин Калпакчиев мълчи? Ако някой мисли, че обществото и в т.ч. парламентарното представителство е длъжно да си трае, когато съдебната система произвежда безобразни прецеденти и от там не излизат дори публично да се обосноват и поемат отговорност, помислете отново. Зависимостите и безотговорността във властта водят до опасни последици