Няколко души в държавата, начело с министър-председателя разполагат с възможност да прокарват всевъзможни законови изменения и нововъведения. Въз основа на изцяло пропорционалната избирателна система, след като си сформират парламентарно мнозинство, независимо от изборната активност или общественото доверие към парламента, просто поръчват натискане на копчетата в пленарна зала, на първо, второ четене и ако се наложи след президентско вето, и ето цялата държавна власт. Всички са длъжни да се подчиняват, в т.ч. съдиите от правораздавателната система, където нямат възможност да прилагат Конституцията непосредствено, против тези закони. Тази форма на безконтролно управление, всъщност, е онова, което обществото се старае да избегне от няколко века, посредством демократичната правова държава и ефективното разделение на властите. Защитниците и авторите на това уродливо държавно устройство твърдят, че такъв бил модела в Европа, без да споменават как всички държави, давани за пример, са с двукамарни парламенти, съставяни чрез отделни избори, където долната и горната камари осъществяват взаимeн контрол. Не казват и че основните права на физическите и юридическите лица в сочените за пример държави са гарантирани посредством съдебната система и практика, изцяло по инициатива на самите потърпевши от законите граждани, било още в първоинстанционното производство, или чрез отделен Конституционен съд