Това е различното на настоящата криза спрямо предходните, че глобално се изчерпват земните ресурси. Изменението на климата не е единствен проблем и в допълнение със задлъжняването на финансовите пазари, колкото повече я караме по старому, толкова по-тежко се задълбочава. Затова напредъка в новите енерго-генериращи мощности е от ключово значение. Открития на рентабилни материали, които устойчиво се нанасят върху електро-превозни средства да ги зареждат с електричество от слънцето са очевиден приоритет и на там би трябвало да се насочат повече публични средства. Електрогенериращите спирачни системи, които преобразуват кинетичната енергия и я връщат обратно в акумулаторната батерия са особено практични при спускане по дълги наклони. С масовото производство в перспектива цената на такива продукти ще намалява, което би следвало да ги постави в основата на по-устойчива икономика. От това десетилетие ще навлизат хибридни земя-въздух-земя превозни средства и се налага по-различен тип инфраструктура, без жици и препятствия за безопасно излитане и приземяване. България е сред успешните износители на вело-транспортни средства, където също се очертават перспективи с хибридните вело-електромоторни системи. Въглищата, нафтата или мазута не са алтернатива на газта и водорода, а по смисъла на щетите, които нанасят, остава да преосмисляме изобщо доколко се вписват в понятието за ресурс. За ядрената енергетика, без преработка на горивото и без възможност радиоактивните отпадъци да се изхвърлят в космоса, към Луната и т.н., се очертава допълнително оскъпяване на крайната цена, особено когато се изчерпва капацитета за безопасно депониране. Водноелектрическите централи нямат перспектива в условия на все по-скъпоценна вода. При наличните проблеми с изхранването, размножаването и образованието на човечеството, сложно се обяснява фокусирането на усилията върху т.нар. 5G мрежи и развитието на изкуствен интелект. Наред с глобалния ръст на военни разходи, които инвестират също в роботизирането на военни действия, подобно на нафтата и въглищата, 5G и изкуствения интелект съдържат потенциал да отнемат повече от човечеството, отколкото да му дадат. Рециклирането се очертава доходоносен бизнес и в рамките на строги правила, като отваря поле за развойна дейност. Както във всяка криза, има редица възможности и ако България не просто не ги оползотворява, а пречи и забавя тяхното развитие, в т.ч. за своите партньори от Европейския съюз, не бива да се заблуждаваме, че това пак няма да излезе за наша сметка на скъпа цена. Вкл. по отношение на едрия бизнес, от който се очаква да види и да инвестира в тези възможности, по какъв начин да стане, когато, освен че не му отварят среда и условия, допълнително го подлагат на натиск да не бъде превзет и унищожен чрез прокуратурата? Помислете, с какви автомобили планира Борисов да караме по новите автомагистрали, докато все още позволява евтиния внос на употребявани дизелови и бензинови коли, съответно няма подпомагане за покупка и поддръжка на електромобили. Вместо политика за повече частни ж.п. превозвачи, Борисов продължава да инвестира за бъдещето на мръсния товарен автотранспорт. Забави строителството на нова АЕЦ, която можеше вече да се изплаща и да произвежда електричество, за да твърди все още да се придържаме към базов ТЕЦ. С години препятства достъпа и на Централна, Южна и Източна Европа до конкурентен природен газ, докато в България не стимулира разрастването на този тип отопление, защото бизнеса се развива от свободен човек, а не негов подчинен. С още едно десетилетие повече, съответно, в Бъргария ще изсичат допълнително гори и хората ще дишат пушек, все едно дървосекачния бизнес също е под централно управление