Тъй като живеем във времена, когато наследници на евреите, които Адолф Хитлер преди десетилетия е опитал да унищожи, последователно и упорито се придържат към неговото разбиране за териториална експанзия, въпреки Международния правов ред.., а след избирането на Доналд Тръмп за президент, с подкрепа на Републиканската партия на САЩ, те отново пристъпиха към реализация на тази философия и обявено вече планират да си присвоят още палестински територии идното лято, дали изобщо има целесъобразен смисъл от голи дипломатически усилия, за които от страна на Европейския съюз отново се обещава да бъдат положени? Може ли да се преговаря с Доналд Тръмп, с неговото еврейско семейство и неговия подход към международните отношения, още повече спрямо страните от Европейския съюз? От какви позиции е възможно въпросът да бъде повдигнат и защитен пред водещите сенатори във Вашингтон, които сега оказват влияние върху външната политика на САЩ, доколкото, разбира се, не се спори по религиозни теми от т.нар. нов и стар Библейски завет? Предвид че подкрепата от Вашингтон е ключова за по-нататъшната реализация на хитлеристките планове на Бенджамин Нетаняху, с който също явно не може да се преговаря по проблема, всякакви дипломатически усилия, без осигурена реална силова подкрепа за правата на палестинския народ и актовете на ООН, изглеждат предварително обречени на неуспех. И тъй като въпросът е разделящ не само за държавите от Европейския съюз, но с анексия на окупираните палестински територии на Западния бряг се очертава сътресение и в НАТО, на фона на иначе дефинираната международно-правна позиция в световната общност, при изолацията на ционисткото управление на САЩ и Израел по този проблем, тук се опира вече до отговорност на всяка отделна държава да избира пак от коя страна на Историята стои

но не превъзхожда възродена и независима България