Качествената журналистика, която привлича обществен интерес в държавните медии отдавна е все по-голямо изключение и заплатите там трябва да бъдат намалявани

Слабо и все по-слабо е представянето на водещите журналисти със съответните екипи в публицистиката на Българските национални радио и телевизия. Още от времето на управлението на Бойко Борисов с Цветан Цветанов, когато бе възобновен скрития, милиционерски контрол върху медиите, наред с инерцията от държавното обезпечаване, БНР и БНТ се затвърдиха като стожери на журналистическата олигархия, която само подпомага водещите позиции на частните разпространители под пряк контрол на Американски служители и корпорации. Като банка кадри, от една страна, чиито най-добри отличници веднага стават храненици на „бТВ“ или „НТВ“, и същевременно, като място за социално трудоустрояване, от друга, където несменяем, омръзнал на обществото състав продължава с монотонен незначителен ефир, или защото е удобен на властта, или просто като израз на личните си житейски убеждения. В отделни случаи, меланхолията с празното говорене, кухата мисъл и слабите акценти са поразили вече и новинарските екипи на БНР и БНТ, така че процесът е явно деградивен и може единствено да се влошава в същата посока при ръст на материалното осигуряване. Години и над десетилетие, така установената журналистическа олигархия в БНР и БНТ е ангажирана не в търсене и провокиране на уникално съдържание в интерес на обществото и просперитета на България, а с твърдолинейно пропагандиране на клишета и постулати по някаква беззъба идеология на посредствеността. В много случаи, съществуващите предавания могат да бъдат особено интересни и влиятелни, ако се правят от други хора, с повече амбиция, интелигентност, труд, творчество и свобода, но това изисква не по-малко постижения и от ръководствата на медиите. Засега, те, все още, са ефирни честоти и цифрови програми, които Българските граждани гледат да сменят или изключат, в търсене на най-важното, което си заслужава да ангажира вниманието. Хората чакаме да включат спонтанни обаждания на гражданите в ефир, за да научим нещо повече и по-вярно, наместо контролираното журналистическо съдържание, разбирате ли?! Ето защо, започналите протести за по-високи заплати от страна на служители в БНР /, макар при единични случаи да може да са оправдани/, би трябвало само да катализират необходимите реформи, преосмисляне и оптимизация в медията. За Българското общество е по-добре да се стигне и до прекратяване на работата, с повече класическа и пр. музика от фонда на БНР, за да може да се открие нов път, с по-ефективна организация, по-способните, по-същественото и интересното. Не е приемливо държавните медии да поддържат второ-, трето- и т.н. степенни позиции на медийния пазар, след всичките милиони, които усвояват от данъкоплатците. Не може интервюта с фигури и значение от национален мащаб да бъдат канализирани в регионалните програми, с почти никаква аудитория, докато в национален ефир същевременно да се лее логорея. Изключителните нови водещи и журналисти, на които бива даден шанс за реализация в БНР и БНТ, не може да бъдат оставяни да напускат към конкурентите просто така, без дългогодишни клаузи за скъпи неустойки по договорите. Всеки който по някакъв начин препятства развитието и извеждането на преден план на най-способните -- от гледна точка позициите на медиите в обществото -- в БНР и БНТ трябва да бъде санкциониран и отстраняван незабавно. Това, очевидно, изисква нов подход и много работа в мениджмънта с управлението на тези медии, така че протестите на служителите трябва да се ориентират именно към техните ръководства