С живота се скарахме онзи ден здраво.
Била съм чувствителна вместо корава,
било му омръзнало все да ме влачи,
по стръмни баири да падам, да плача...
И вместо да гоним Михаля по друмите
Да поговорим, да видим какви са чалъмите,
успешно и пробивно как се живее...
Най-после слънце и нас да огрее...
Признавам, че стана ми малко обидно,
успех и охолство аз как да постигна?...
Не съм се научила да се нагаждам,
да бълвам неистини, да се подмазвам...
Да роболепнича, за да живея лесно,
Не мога, не искам, намирам го за нечестно.
Такива неща със живота си споделихме,
Поспорихме, викахме, едва не се сбихме.
Животът ми клет поутихна,
погледна ме укорително и тъжно възкликна:
Защо ли захванах се с тебе, момиче...
по принцип си права, но как да ти свикна?