Телекомуникационният оператор „А1“ в България изградил система за аналитично видеонаблюдение в град Раднево, в рамките на която са инсталирани 11 камери от типа PTZ (Pan–tilt–zoom), разпознаващи човешки лица -- investor.bg/web/456/a/a1-izgradi-sistema-za-analitichno-videonabliudenie-v-radnevo-288772 . Лицевите изображения, обаче, са биометрични данни, съгласно Общия регламент за защита на данните (GDPR) на ЕС, и за тяхната обработка се изисква изрично съгласие на разпознаваните лица. В типичния случай, това би означавало на входовете на обектите, където са монтирани такива камери, да има съобщения, така че гражданите, които не са съгласни, да не влизат, иначе да се смята за съгласие. Но когато тези обекти не са частна собственост и се касае за публични, обществени места, такова постоянно видеонаблюдение създава ограничения върху правата на хората за свободно движение, ако се опасяват че някой от другата страна на системата за видеонаблюдение може да злоупотребява с данните. В тази връзка, на 22 август, стана ясно че в Европейската комисия планират въвеждане на допълнителни регулации, които да предоставят възможност на европейските граждани да знаят кога са използвани техни лицеви изображения, извън строго дефинирани изключения -- google.com/search?&q=EU+plans+sweeping+regulation+of+facial+recognition . Как и доколко това би било възможно в случаи, например, когато оператор на системата разпознава своята съпруга през PTZ-камера на „А1“ да разговаря с непознат младеж на обществено място, и пр., явно, тепърва ще стават все по-належащи въпроси. При реализирания проект в Раднево, изглежда, още не са въвели софтуеър с изкуствен интелект към видеонаблюдението, така както вече се прави в Китай или на Британските острови, но кой се съмнява във възможностите на „А1“