Все по-открито се показва участието на Американския „Пентагон“ във военните действия в Украйна, след явяването на самия председател на началник-щабовете на САЩ Марк Мили в процеса за усилване на военните доставки.* Придружаван от журналисти, човекът инспектирал тайно летище близо до границата с Украйна, където десетки транспортни самолети доставяли оръжие. Това било междинна база за координация от общо 22 държави, чиито пратки след това се претоварват и транспортират чрез необозначени цивилни сухопътни превозни средства до Украинския фронт. Военното снабдяване на Украинците от САЩ започна интензивно веднага след встъпването в длъжност на Джо Байдън като президент и наред с допълнителните обучения и съвместни тренировки със САЩ и други държави от НАТО това окуражи Киевските власти да преминат в настъпление срещу Руснаците в отцепения Донбас. След предприетата контра-офанзива от Руската армия, това снабдяване засмука повече държави и се разраства в огромни мащаби, отново, под ръководството на САЩ, както обикновено при техните войни. Докато Джо Байдън и Конгресът на САЩ претендират легитимно право да въоръжават и подпомагат Украинците -- в т.ч. със спец-служби, доброволци и наемници -- за защита от Руските въоръжени сили, така допълнително се потвърждават основанията на Владимир Путин за легитимна интервенция срещу заплахите, създавани от военната мощ на САЩ в Украйна спрямо Руската Федерация. Още с края на Втората световна война, САЩ вербуват началника на нацисткото военно разузнаване на Хитлер за Източния фронт Рейнхарт Гелен,** въз основа на чийто апарат самото ЦРУ бива създадено като оперативна структура срещу СССР. И съчетаването на Американския курс срещу Москва отново с Украинските националисти, последователи на Степан Бандера, яно е в основата на претенцията за „денацификация“. Наложените в отговор безпрецедентни финансово-икономически санкции и особено за сметка на Европейските държави, което изглеждаше пределна цел на САЩ за окончателна изолация на техния Руски съперник, в още по-голяма степен отварят претенциите от Москва за равностойни материални компенсации. Така, в публичното пространство вече се появяват карти за перспективата от отказа на Украинските власти и техните Американски ръководители да се съобразят с Руските искания за гаранции по сигурността и правата на Руското етническо население в Украйна, в т.ч. относно проведения референдум в Крим за присъединяване към Руската Федерация и обявената, вече призната от Русия независимост на Луганска и Донецка републики. На 1 март, в открито заседание с членовете на Съвета за сигурност на Беларус, президентът Александър Лукашенко използваше карта за онагледяване, в която Украйна е разделена на четири.*** Отделно, вчера, Руският информационен и аналитичен център „Readovka“ разпространи карта с /цитирам/ „Актуална информация за военните действия към вечерта на 4 март 2022“, която видимо потвърждава Руското настъпление към районирането от предходната.**** Тази картина се разминава в териториални измерения с представяните аналогични карти от „CNN“, „Fox news“ или „Sky news“, но „Readovka.news“ не е анонимен сайт и предвид на пропагандния характер на информацията също от посочените западни медии, не може да се смята за по-малко достоверен източник. Картината се потвърждава и от данните за тактиката с прекратяване на огъня от Руска страна в определени градове за осигуряване на хуманитарни коридори на гражданите да напуснат, което изглежда безвъзвратно, доколкото се касае за съществувалата до момента Украйна

*
segabg.com/hot/category-foreign-country/sasht-vkarvat-voenna-pomosht-prez-taen-obekt-blizo-ukrayna

nytimes.com/2022/03/04/us/politics/russia-ukraine-weapons.html

**
en.wikipedia.org/wiki/Reinhard_Gehlen

***
president.gov.by/en/events/soveshchanie-s-chlenami-soveta-bezopasnosti-i-rukovodstvom-soveta-ministrov-1646152770



****
readovka.news/news/90262

Без излишни емоции в стил Сем-пропаганда