Полубог, полугол си над мен,
попивам те без цензура
и в дъх от любов променен,
двама голи сме до сензори...
Твоята кръв в моята кръв се разлива,
а ликът ти ума ми въздига,
ти за мен полубог, аз за теб самодива
и в безвремие сякаш денят не ни стига.
Разголена до същност ме спасяваш,
в обител на тайна градина,
от вятър на летящо глухарче ме посяваш,
щом през теб премина...

Автор на стихотворението и на снимката: Десислава Стоянова 

страхотно!