Утре и в събота, в хотел „Шератон“ в столицата, се провежда т.нар. изложение „Световно образование“, организирано от „Интеграл-образователни програми“ ООД, с подкрепата на БНР. И докато президентът Плевнелиев говори за могъщество на Преславската, Охридската и т.н. средновековни школи, в България, към началото на третото хилядолетие по Григорианския календар, всъщност вече почти няма талантливи и способни ученици, които искат да продължат своето образование в български висши учебни заведения. За възрастните, естествено, миналото може да е важно, но за младите бъдещето е далеч по-важно, нали? Освен това, организаторите на изложението биха могли да изяснят какъв е интересът сред кандидатстващите към университети в чужбина, които носят имена на религиозни служители, независимо че там, разбира се, не става въпрос за saint Kliment Ohridski, saint Paisiy Hilendarski, или saint saint Cyril and Methodius

Народ, който не познава историята си, няма бъдеще.

Ако искате, това може да го изпратите на Соня Янчева, напр. -- http://www.euronews.com/2013/02/14/monte-carlo-one-violetta-can-hide-another/ -- да видите дали и какво ще Ви отговори. Аз бих казал, че съсредоточаването на един Народ върху Историята, дотолкова, че освен научно, това непрекъснато да се експонира политически и т.н., също както при отделния човек, е характеристика за краен, отмиращ етап на развитие, а не обратното. Да познаваш Историята си, означава и да си способен да я преодолееш, когато очевидно те дърпа назад, вместо да ти помага не само за оцеляване, но и за просперитет