След като днес стана ясно как управляващите са назначили поредния бивш спортист на ключов държавен пост, какъвто е началника на кабинета на министър-председателя, явно се налага да обърнем внимание на целесъобразността по принцип такива високопоставени позиции в България да бъдат заемани от хора, които, именно в разцвета на младостта си, когато са се формирали като личност, вместо да четат например в библиотеката, да разсъждават и да търсят отговори на откривателски въпроси.., са се отдали на спортна кариера. При цялото ми уважение към спорта, труда и постиженията на всички тези хора, включително и що се отнася до по-нататъшната им реализация на административни и ръководни длъжности в областта на спорта, едва ли съм единствения, на който му прави впечатление, че има проблем, когато нещата стават толкова симптоматични и извън областта на спорта. Разбира се, спортистът е изключително целеустремена личност, способна да преследва поставената й цел с неимоверни усилия на волята, при които други биха се отказали и биха търсили различни решения на проблемите. Но поради отнетите възможности за интелектуална подготовка, сравнено с останалите, естествено, се наблюдава стесняване на потенциала за коректна ориентация и правилна преценка при осъществяване на дейност в сфера с професионален или научен характер. Като се добавят съответната ценностна структура, придобити навици и пр.., в крайна сметка така се създава дисциплиниран и удобен за контрол апарат, който може да реализира успехи по предварителен план и на принципа че целта оправдава средствата

Накратко - той е кукла на конци?