В България никога не е имало независим Съд, нали знаете? Нито в първата, нито във втората, нито в третата Българска държава, когато с Търновската конституция не се учредява единна институция, а във всичката нейна ширина Съдебната власт се раздробява по места, като отношенията на Монарха към тия места и лица се определят чрез особени наредби. Липсата на конституционна основа за единен съдебен авторитет, който да се развие през следващите десетилетия като опора срещу корупцията и престъпността, така че да бъде гарантиран правов ред в държавата, разбира се, е причина и за т.нар. Народен съд, осъществил маса престъпления. С Димитровската конституция от 1947 г. комунистите въвеждат термина „правораздаване“, който Живко Сталев упорито след това обосновава, макар че такъв термин липсва дори в руската правна система. Независимо че вече се институционализира Върховен съд, както е известно, също и с Конституцията от 1971 г., той изцяло е подчинен на политическата власт, без възможност да се противопоставя на нейните престъпления. След 1990 г., наистина, създадоха Конституционен съд, като независим орган, който разгърна практика, но не като част от Съдебната система, забележете, която отново правораздава, „в името на Народа“, така както политиците решат с всяко следващо законово изменение. Въпреки съществената разлика между ius (iura) и leges още в Римското право, която е залегнала в латиноезчните демокрации със самата терминология -- Правото се смята за Закон и то е източник, а творчеството на Парламента се нарича Легислатива -- в българската правна доктрина тези важни подробности биват замазвани още на ниво юридически факултети и ако не сте съгласен там изобщо не можете да си вземете изпитите, какво остава да станете съдия. Същевременно, докато липсва единен принципал на Съдебната власт, отговорен за нейното осъществяване и способен да се противопоставя на политиците въз основа на конституционния фундамент, като последна инстанция и с цената на собствения си авторитет, то политиците владеят съдебната, вместо него. Битовите условия и ежегодното орязване на бюджета са следствие. Такъв общо взето е резултата все от „Велики народни събрания“, където се събира не Народа, а негови представители и проекта за нова Конституция, в крайна сметка, бива изработен от няколко души в поредната Парламентарна комисия. Дори на съдиите да се предостави възможност за становища, както направиха например Янаки Стоилов и Мая Манолова за да си прокарат безпрецедентния Инспекторат, то без електронна система за публично обсъждане, пак ще бъде от полза единствено на въпросната Парламентарна комисия и политиците със задкулисието, което ги контролира