Пълноправното присъединяване към Шенгенското споразумение означава България да премахне граничния контрол с Румъния и Гърция.. Изпълнявайки техническите критерии България и Румъния вече прилагат системата за информационен обмен с държавите от шенгенското пространство, както при пълноправно членство, независимо че такова все още не е налице. Гърция е пълноправен член и поради липса на консенсус там не може да се договоря на двустранна основа за граничния контрол. Защо, обаче, България и Румъния все още поддържат такъв помежду си, вместо да прилагат условията на Споразумението в своеобразна мини-шенгенска зона? Общата граница, практически, елиминира вероятността за присъединяване на двете държави по отделно, и, ако изобщо ни приемат, ще става наведнъж. Както Румъния, така и България имаме интерес от развитие на двустранния търговски и пр. обмен, и губим много докато чакаме други да си решават вътрешнополитически проблеми за наша сметка. Не на последно място, наблюдавайки как всъщност се отдалечаваме от членство в Шенген, според Вас, има ли друг начин да се демонстрира готовност за стриктното прилагане на въпросните правила? Какво значи България и Румъния да се държат помежду си сякаш действително не разбират смисъла от членството в тази зона, продължавайки да подлагат собствените си граждани на граничен контрол, който самите те твърдят че е излишен