Първата ясна употреба на думата „Палестина“ като наименование на териториална област датира от пети век пр.н.е. в „Историите“ на Херодот, Древна Гърция, който пише „област на Сирия, наречена Палестина“. Преди това, още от 12-и век пр.н.е., в редица древноегипетски документи се наблюдава транслитерацията „Пелесет“, отнасяща се за съседен народ и земя. Асирийците наричали този регион „Палащу“ или „Палисту“. На иврит „Пелешет“ се среща над 250 пъти в „Библията“. След Херодот, Палестина е споменавана също от Аристотел и др., както редица древноримски писатели. Като провинция на Римската империя регионът бил наричан „Сирия Палестина“. По време на Византия, целият район -- Сирия Палестина, Самария и Галилея -- е наричан Палестина с подразделени провинции Палестина I и Палестина II. Византийците преименували областта, включваща Негев, Синай и западния бряг на Арабския полуостров на „Palaestina Salutaris“, наричана още Палестина III. С ислямското завладяване през седми век, византийските наименования в общи линии там продължават да се използват, макар че наименованието „Филастин“ на провинцията под управлението на арабските халифати се отдава на библейското „Philistines“. След кръстоносните походи от края на 11 в., Мамлукския султанат 13-16 в. и т.н., Палестина е под контрола на Османската империя. Името „Palestine“ на английски се разпространява особено след Европейския ренесанс, като официално бива възродено от Великобритания с т.нар. Палестински мандат -- Комисия за управление на територията, създадена от Обществото на народите през 1922 г. Въпросът за т.нар. „Свети места“ очевидно пак е сред първите за организацията, протекторатът Палестина е предложен още по време на Парижката мирна конференция през 1919 г., основала самото ОН. Съвременните изследователи на региона наричат проучванията си на терен „Сирийско-Палестинска археология“

Източник: en.wikipedia.org/wiki/Palestine..