Въпросът за личността на такава позиция е особено важен. Нали, не се касае за околосветско пътешествие, като Парис Хилтън на международната сцена, или, ако предпочитате, с Алиса в страната на чудесата, всичките срещи, които имам да проведа, развитието на общата култура и в крайна сметка удоволствието да се докладва за тези преживелици в неподправен стил, напр. с „Remarks“. Когато Европейският съюз е изправен пред глобални предизвикателства, при ясно изразената разделителна линия между изтока и запада, нуждата от компромиси, ефективно посредничество и водеща роля за реализация на общочовешки дневен ред. Става въпрос за преодоляване, преустановяване и предотвратяване, преди да са започнали, на военни конфликти, разглеждани в Съвета за сигурност на ООН, още повече с потенциална опасност за границите и интегритeта на ЕС. Особено предвид на причините, предпоставките, източници, основни играчи и т.н., с наличните ресурси и целия арсенал в дипломацията. Анализ, координация.., естествено, но това ли е най-важното? Мислите ли, че ако САЩ и Русия наистина се договорят да няма война в Сирия, там войната ще продължава? Какво обаче прави Катрин Аштън? Сякаш не просто липсва кой да ги поощрява, а целенасочено работят това да се бави? Или Аштън не знае защо? Касае се и за енергоизточници, разбира се, но като Върховен комисар по външните работи и политиката на сигурност на ЕС, за Аштън явно ролята й по-скоро е регионална, отколкото глобална. Забелязвате ли изобщо да се провежда някаква външна политика на Европейския съюз? Макар и нещо ново, тази политика очаквано трябваше да добива все по-ясни очертания на фона на динамичната среда. Къде е волята и усета за посока, която сплотява ЕС..? Какво е постигнато от Катрин Аштън и не е ли коректно от тази гледна точка в областта да се говори за провал