Преди седмица Борис Джонсън бе в Анкара, но извън публичните пози, шегите, турската пералня и т.н., коментарите за нецензурни стихчета, съответно, на публиката не бе показано, всъщност, за какво бяха разговорите. „"Османският" Борис Джонсън прави първо посещение в Турция от поемата за Ердоган“, написа „Ройтерс“, отбелязвайки турските корени с прадядото на британския министър. Имаше известен търговско-икономически акцент, Джонсън виждал ново партньорство между двете страни, след вота за „Брекзит“, и като цяло внушение, че Британското кралство стои зад, подкрепя и е готово да допринесе към действията и интересите на Турция под ръководството на Реджеп Таип Ердоган. Дори не казано така, самият Ердоган, който реши че може да се простира още по-нашироко, отвъд турските граници, явно го разбира по този начин. Белѝте на британската външна политика съвсем не се изчерпват с един добре образован циркаджия. Катрин Аштън, преди него, вярваше, че може и е в право да си играе като Алиса в страната на чудесата от името на ЕС, видно какви ги надроби. Външната политика на Тони Блеър бе осъдена в самата Великобритания, що се касае до катастрофалните последици от престъпленията в Ирак, които Блеър можеше да предотврати, но подкрепи. Помните ли, след нахлуването, в което се включи също Симеон Сакскобургготски, вместо да изправят заловения Саддам Хюсеин пред Международното правосъдие, го обесиха, за да не каже каквото ѝ да било? .. Поразиите на Дейвид Камерън в Близкия изток, по-специално Сирия, тепърва остава да се обсъждат .., най-малко след като неговото правителство, с неговия вътрешен министър, още е на власт. Фактически, британците накладоха отвсякъде, където могат, около Европа, и решиха, че е дошло време да напуснат общността. В ролята на напускащ, с разбирането че имат проблем с Европейския съюз не само в, а и извън него, правителството на Британската корона продължава на нов глас, с нови инициативи. При умопомрачителните резултати налице от тяхната външна политика, какво да очакваме от настоящата им дейност? Сякаш вече са се прицелили в Балканите и докато Джонсън държи ръката на Ердоган в Турция, британският военен министър дойде в България да го потвърди. Колко подкрепа оказва британската дипломация в защита на турските интереси, посредством етнически малцинства. Все пак, за разлика от САЩ, които само наблюдават Лозанската конференция през 1922-23 г., британците не просто участват на ниво външен министър, но я координират и доминират -- en.wikipedia.org/wiki/Conference_of_Lausanne