Точно когато е натоварен с особено голяма държавническа и обществена отговорност за съставяне на служебно правителство в страната, изпълняващият длъжността президент на Република България Росен Плевнелиев отива на двудневно посещение в Малта: president.bg/calendar/2016/11/17/#calendar. Тези негови задгранични воаяжи в момента преди да назначи изпълнителна власт не са за първи път и вече се създава впечатление че съвсем не са резултат от случайно съвпадение. При положение че и от двете най-големи по численост парламентарни групи са изразили готовност да му върнат проучвателния мандат, и от Плевнелиев се очаква или да постигне невъзможното със следващо правителство в действащия парламент от по-малка парламентарна група, или да назначи свое, забележете само в програмата му какви по-важни консултации смята да води той и с кого, доколкото там всичко е обявено. Още повече при неговата репутация, в която фигурира и нерегламентирана среща извън България за уреждане на частни корпоративни интереси против държавата, за която той отказва да даде надлежни обяснения. Това пътуване /с преспиване/ се случва при вече гласувана оставка на Министерски съвет, в условия на все по-интензивен и широк вътрешнополитически натиск за свикване на Велико народно събрание, когато публично дори се лансират конкретни конституционни проекти, постигнато е всенародно решение за избирателна реформа из основи, и при отворена възможност за служебното правителство да работи с действащ парламент, така че да предлага и прокарва решения и законопроекти. Обърнете внимание, Росен Плевнелиев публично не потвърди казаното от новоизбрания президент Румен Радев, че двамата са се договорили да съгласуват назначенията на служебния кабинет, така че правителството, все пак, да бъде резултат от волята на някой, на когото народа има доверие. Защото, според емпиричните данни, общественото доверие към Плевнелиев отдавна е изчерпано: alpharesearch.bg/bg/socialni_izsledvania/.../prezident.html