Гледахте ли детската Евровизия? Малки принцове и принцеси пяха, танцуваха и се веселиха за пореден път в блестящия конкурс. Поли Генова отново взе участие, сякаш е абонирана от страна на българските данъкоплатци и България няма по-добре подготвени и нови таланти. В същото време се разразяваха поредните сражения за сирийския град Алепо. Медиите от запад и изток излъчваха видео-кадри с окървавени, осакатени и разплакани деца. Невръстни момиченца и момченца ги изравят живи или мъртви, като изкопаеми, изпод разрушенията на войната. Президентът на САЩ Барак Обама каза че не е оптимист за близкото бъдеще в района. Нобелов лауреат за мир за 2009 г., чието управление ще се запомни с една от най-кървавите (в т.ч. с многократна употреба на химически оръжия) гражданска война в Близкия изток; Либийската гражданска война, войната в Йемен, гражданската война в Украйна.. -- en.wikipedia.org/wiki/List_of_ongoing_armed_conflicts. Неговата визия изглежда се е променила в сравнение с началото на първия му президентски мандат. Външният министър на Сирия изрази надежда следващата администрация на САЩ да прекъсне не само своята подкрепа за въоръжените групировки в неговата страна, но и тази от регионалните партньори на САЩ. Визията в Европа за бъдещето като цяло също не е каквато беше през 2009 г. В песента на победителката -- junioreurovision.tv/page/participant-profile?song=34233 -- тази година се пее за усмивки, лъчи от надежда, щастие, красота и любов, но все повече европейски граждани разбират, че техните деца съвсем не са абонирани за подобно бъдеще. Две години след присъединяването на България към ЕС, към 2009 г. Меглена Кунева бе още българския комисар в Европейската комисия, с ресор „Защита на потребителите“. Тогава Бойко Борисов пое парламентарното управление и след евро-скандала с външния министър Румяна Желева, помните, за вече определения ни следващ ресор по хуманитарна помощ и кризи се яви Кристалина Георгиева. След това ресорът за България в Евро-комисията го определиха според човека. Това явно е характерно и практика за управлението на ЕС. Едни и същи във върхушката се разменят из управленските постове, като че са абонирани и няма кой да ги замени. От време на време, така е и отвъд океана, напр., с клана Клинтън, Буш и пр., въпреки че в САЩ, все пак, тези въпроси ги оправдават посредством демократични избори. Много хора в Европа още мислят че не само собствеността, а и бъдещето на останалите се предава по наследство. Избори този месец имаше и в България, по всичко личи, скоро предстоят нови. Едни намират основания да претендират за властта, след като печелят съответна електорална подкрепа, а други, с някой трик, или по втория начин, не така демо-, както бюро-кратично. Когато изпаднат извън чиновническото място, обещават големи и велики неща, които се изпаряват веднага, щом се домогнат до следващото високопоставено назначение. По-голям келепир е дори, вместо да търсиш подкрепа от избирателите за всичко, което си надробил, направо, от положение в оставка и изтичащ мандат, да те назначат на още по-високо място, където също си бил и знаеш как е. Защото познаваш съответните хора, можеш да се свържеш с тях и да им обещаеш каквото поискат. С такава визия за Европа, естествено, разплаканите деца стават все повече