Една от важните срещи за годината в България премина в понеделник някак незабелязано от фокуса на медиите с техните коментари и акценти. Правителствения сайт публикува кратко съобщение и събитието бе отразено така, покрай останалите новини, но в медийния поток, фактически, не бе обърнато достатъчно внимание, най-малкото да се потърси повече яснота за съдържанието на този разговор, по чия инициатива се е състоял, и какво следва да се очаква в резултат от него. На пръв поглед изглежда обичайна дипломатическа практика, след показно преградки и целувки -- news.bnt.bg/bg/a/boyko-borisov-se-sreshchna-s-amerikanskiya-poslanik -- такива срещи да се провеждат при закрити врата. Само моментът на срещата е извънреден поради редица обстоятелства. И без оглед на съвпадението с китайската делегация при Борисов относно АЕЦ „Белене“; сложната, напрегната международна обстановка, в която САЩ са основен участник; или не по-малко проблематичната вътрешно-политическа ситуация с перспективата за дълбоки реформи; все пак, става въпрос за министър-председател, на когото е гласувана оставката, и от чиято партия се очаква подкрепа за следващо правителство в рамките на действащия парламент. Защо Ерик Рубин отиде при Бойко Борисов в понеделник? Мисията на САЩ в България не разпространи информация, а в съобщението на правителството пише, че двамата са обсъдили актуалните политически теми и изминалите президентски избори у нас. Ако четем внимателно това единствено съобщение, възникват също конкретни въпроси. Каква логика има да се обсъжда развитието на двустранно сътрудничество с премиер в оставка? Какъв е интереса на САЩ относно ситуацията и предизвикателствата във връзка с миграционната криза? Особено предвид региона -- местоположението на България и двустранните им отношения с Турция, Гърция, Сирия и т.н.. Как министър-председател в оставка може да изразява мнение за качеството на отношения с президентска администрация, която встъпва в длъжност едва след неговия мандат