По-важно е коя е лошата новина. Към настоящия момент, все пак, още липсват необходимите емпирични данни, парламентарните избори се очертават едва към пролетта и съществуват неизвестни за потенциални претенденти, които могат да разбъркат плановете на всички останали. Така че, с уговорка, че се занимаваме с хипотези, които подлежат на проверка, от днешна гледна точка, може да предположим, че се очертава парламентарно управление, което, в общи линии, не се различава от досегашното. Достатъчно е политическия ребранд, начело с Христо Иванов, да успее, колкото т.нар. Реформаторски блок на предходните парламентарни избори. Още повече, ако Веселин Марешки прескочи 4%-вата бариера, след като избирателната система остава пропорционална, въпреки решението на Народа. Дори при ляво-оптимистичните прогнози, които биват тиражирани напоследък, макар с непредставителни резултати, фактически, не съществуват емпирични данни, които дават основание да се мисли, че БСП и ДПС могат да съберат достатъчно мнозинство за да сформират правителство. Би била интересна ролята с авторитета и вицето на новоизбрания президент Радев, разбира се, но нито от т.нар. патриоти, евентуално Марешки, нито от Христо Иванов може да се очаква да се присъединят към подобна коалиция. Защо Бойко Борисов да прави коалиция с БСП? Неговата външно-политическа опора ли ще му позволи? Независимо кой е премиер, в т.ч. Румяна Бъчварова, или Томислав Дончев, парламентарната подкрепа за проформи няма да се различава от досегашната. И България ще продължи да потъва в безвремие, докато иначе властта усилено усвоява публични средства, работейки по дневен ред, който се разминава значително от българските национални интереси. Наречете го председателство на ЕС, ако искате, туризъм с още повече посетители, или съответно още нова инфраструктура, която да обслужва туристите, когато същевременно се отчитат все по-трагични показатели за страната, и по отношение на миграцията, и с конкуренцията като цяло, средата, в т.ч. медии и пр., все по-голяма неграмотност.. Не бива да се подценява потенциала на Христо Иванов, с възможността му политически да обедини широко разпръснати субекти. И ако успее, по този начин, дори да надскочи резултатите на РБ. Наистина, когато юридическата партия влезе в Парламента, обикновено се захващат с конституционни промени и при реализация на въпросния изборен сценарий вече може да се очакват видими усилия за прокаране на проект за свикване на Велико народно събрание. Без значение какво е говорил Иванов по въпроса, доскоро той твърдеше и че няма да се ангажира с обща политика. В крайна сметка, сформирането на подобен политически проект, от финансова гледна точка, е значително по-евтино в сравнение със създаването на една телевизия, например, като „Ре:Тв“. Макар тогава сред учредителите да фигурираха Иво Прокопиев, Иван Кръстев и банкера Светослав Божилов, всъщност, за обществото така и не стана известно точно чии са и от къде идват парите по сметката