Предишния път, след като представител на британското правителство посети Турция, Реджеп Ердоган започна публично да изразява претенции към територии на съседните държави, оспорвайки Лозанското споразумение от 1923 г. Тогава медиите отново съобщаваха, че с Борис Джонсън е ставало въпрос най-вече за търговски въпроси от взаимен интерес. Сега британският министър-председател лети за Анкара направо от Вашингтон, след първостепенна по значимост среща с новия президент Доналд Тръмп в подчертания акцент за техните специални отношения. Толкова интересна ли бе Турция за външната политика на острова преди решението за напускане на ЕС? Както отбелязва самата Тереза Мей, техните отношения датират от над 400 години, но има много какво да се направи в бъдеще за да развият още тези отношения: youtube.com/watch?v=_q575ZYv8fE. „В нашите разговори обсъдихме теми от търговско-икономически характер, социални, културни и военно-отбранителни, наред с всичките регионални въпроси“, отбелязва на свой ред Ердоган /превод от английски под видеото/. Разбира се, в Турция, преди САЩ, задуха вятъра на промяната с ориентацията спрямо Русия, който в Лондон усещат. Разраства се руската гео-политическа мощ, но войната в Сирия не е приключила и нейния изход остава ключов елемент за развитието не само в региона. Ако се постигне мир, който устойчиво започне да преобразува военните конфликти между сирийците във вътрешно-политическа борба, като ги обединява срещу общата заплаха на терора, значи бежанците и извън Сирия ще могат да започнат да се завръщат по родните места. При провеждане на свободни демократични избори в Сирия, обаче, победата на Башар ал Асад е предвидима в близко бъдеще и подобна легитимност го прави трудно преодолим в средно-срочен план. От това какво е управлението на Сирия зависи кои територии ще бъдат включени в нея. И териториалните претенции на Ердоган се явяват важни, наред със заявката, последно и от Доналд Тръмп, за реализация на т.нар. зони за сигурност, извън контрола на Башар ал Асад с неговите военнополитически партньори. Дали руснаците ще го допуснат и ще се съгласят, кой знае? Но Тръмп говори за отношения с Русия, с Китай и видимо избягва Европа. Одобрява Брекзит и докато европейски лидери си позволяват открито да го критикуват, съгласно общественото недоволство спрямо него и в самите САЩ, той не дава израз че възприема европейските лидери като някакво общо цяло. Разбирателство с руснаците за Сирия и т.н. би било добре за мира около ЕС, без което натискът отвън ще продължи да подкопава все повече интегритета на ЕС отвътре. Само че държавните глави от Вашингтон и Москва, заедно с британския премиер, знаят как се поделя влиянието върху Европа от края на Втората световна война. И когато САЩ на Доналд Тръмп вече нямат влияние, Русия на Путин продължава да е потърпевша от ЕС като цяло, а в Обединеното кралство с Тереза Мей не са заинтересовани да водят преговори за излизане от силен ЕС, без да се виждат най-малко признаци че този съюз е започнал фундаментално да се клати