Как може само единият пол от българските граждани да бъде допускан за участие в ръководна длъжност на нивото на Европейската комисия? Още повече това да се поставя и публично като условие за България? Каква равнопоставеност, какво антидискриминационно законодателство, ако от едни държави вече се изисква да излъчват само жени, защото имало прекалено мъже от други? Самата ценност за честна надпревара между качествата на отделни претенденти бива потъпкана, ако допускаме да се реализират полови привилегии според прищевките на големия началник. Разбира се, въпросът е повече от деликатен, след като в централната администрация на Европейския съюз, на най-високо равнище, продължават с практиката да създават постове за определени лица, вместо да търсят хора за определени постове. Но това е проблем, касаещ принципните основания на ЕС, и неговото задълбочаване не вещае положителен напредък нито за центъра, нито за периферията на Европа. Няма как да се преборите с дискриминацията, докато я създавате. И вместо да търси жени около себе си, Жан-Клод Юнкер би могъл отдавна да предприеме нещо там, където проблемът действително съществува. Например, в ръководствата на редица религиозни институции, в рамките на ЕС, до ден днешен не се допускат жени. Там отдавна би трябвало да подлежат на ефективен съдебен контрол срещу половата дискриминация. Външно-политически Юнкер можеше да поощрява представителките на ЕС да не си покриват главите при работа с представители от мюсюлмански държави, както съответния дневен ред в тази работа за преодоляване на проблема и в глобален мащаб. Коренът на половата дискриминация от миналото е заложен в религиозните книги. Вижте какво всъщност прави Юнкер по този проблем, поставяйки условие за пол на определен пост. На негово място човек трябваше вече да е обявил какъв ресор следва да поеме България, за да може у нас да се провежда обществен дебат с имената за най-добрия кандидат