Някои казват че лидера на най-многочислената партия от изборите трябва да става премиер. Имаше такъв спор и преди избирането на Жан Клод-Юнкер за председател на Европейската комисия. Г-н Юнкер взе участие в няколко преки публични дебата с останалите значими политически лидери преди евро-изборите. За разлика от Бойко Борисов, който отново отказа чрез поставяне на абсурдни условия. Дали резултатите от изборите в България щяха да бъдат такива, ако се бяха провели публични лидерски дебати, както в демократичните държави? Става въпрос за особено важна процедура-институция в демократичния процес и лишаването на българските граждани от възможност за достатъчно информиран избор продължи да се ползва като инструмент от "победителите". Това, разбира се, не е чиста победа и, видимо, Бойко Борисов има редица слабости, които го лишават от способността да побеждава, ако играе по правилата. Той сякаш винаги се е боял от пряк политически сблъсък с неговия опонент. За президентските избори чакаше до последно да прецени дали да се кандидатира, ако открие възможност да преодолее конкуренцията. Редица грандиозни грешки, вкл. в международен аспект -- като се започне от Румяна Желева и стигнем до Кристалина Георгиева -- струваха на България скъпо, за да трупа Борисов опит и да се хвали като "победител". Сега и шоковото повишение на цените от КЕВР е само малка илюстрация от бомбите със закъснител, които неминуемо остават от неговите "успехи". По-конкретно, човек може да се запознае от прекомерните икономически дисбаланси, например, които Европейската комисия установява -- europa.eu/rapid/press-release_IP-17-308_bg.htm -- резултатите от борбата с корупцията -- capital.bg/...transperunsi_interneshunul.. -- особено по високите етажи на властта, или ситуацията с малцинствата -- dw.com/bg/ромите-маргинализираното-малцинство... Толкова безотговорен политик да продължава да държи властта, въпреки че не разполага с необходимото мнозинство, в контекст на парламентарното управление, на него му осигуряват подкрепа депутати, независимо каква е волята на собствените им избиратели, дори против нея. Ако българските граждани избирахме пряко кой да оглавява изпълнителната власт, Бойко Борисов нямаше повече да се смята за победител. Такова бе положението още на предходните общи избори, когато в парламента също влязоха готови да продават гласуваното им доверие