Каква е успешната формула на управление зависи от гледната точка. Ако успехът е да се държиш на власт, докато страната продължава да потъва -- демографски, екологически, технологически, корупционно, с престъпността, сигурността, образованието, инвестициите и т.н. -- значи се очертава най-успелия политик в новата история на България. Някои могат да го нарекат и демократ /за 2016 г./, предвид решението да се отиде на предсрочни избори, когато се потвърждава че той не разполага с подкрепата на мнозинството български избиратели. Ако се смята по усвояването на публични средства за ремонти, строителство и пр., в т.ч. от общо-европейски фондове и националния бюджет, също виждаме един от най-успешните. Със структурите на държавната администрация, където се усвоява най-вече в особено големи размери, не се вижда и перспектива да ги изпусне. Логично възниква въпроса дали е възможно да има по-успешни на такива позиции от неговите хора? Разбира се, успехите могат да бъдат приписвани на някои, без реално да се постигат от тях. От гледна точка на медиите, например, които формират общественото мнение, или от страна на прокуратурата, която иначе в България би трябвало да е независима, каква по-успешна личност от недосегаемия министър-председател? И с оглед на конкуренцията, колцина са побеждавали толкова основните си политически опоненти на демократични избори, едновременно разправяйки се безапелационно с всички, които им засенчват претенциите за идентичността? Когато е така успешно, самото усвояване гарантира немалка част от необходимата електорална подкрепа. Знаете, макар методиката с раздаването на порциите от държавното финансиране да не е патент на една политическа сила, някои са видимо по-успешни от други. И тъй като не е безплатно, все пак, за тези "успехи" накрая плащат партньорите. Още повече, когато започват като водещи и представянето на една управленска програма