Видяхте ли кой поздрави Реджеп Ердоган за победата срещу демокрацията в Турция? При все че обявените резултати от гласуването за фактическо пълновластие са твърде спорни от гледна точка на малката разлика и злоупотребите с вота на хората, самия референдум се проведе в условия на извънредно положение, поголовна силова репресия срещу опоненти и дисиденти, без свободни медии, и на фона на еднозначните критики от всички ангажирани в тази област международни организации, президентът на САЩ се нареди заедно с Александър Лукашенко, Нурсултан Назърбаев, правителството на Саудитска Арабия и сирийската салафитска групировка „Ахрар аш-Шам“, които побързаха да поздравят турския президент за "успеха". Има известна разлика с отношението на Барак Обама към Реджеп Ердоган, но политиката на поощрения и сътрудничество, която произведе още един диктатор до Европа, е последователен ход на целесъобразността, която САЩ и Обединеното кралство развиват от години. Геополитически тази целесъобразност е далеч от сътрудничеството, което Германия опитва да поддържа с турския президент, въпреки неговите публични нападки към континентална Европа. Забележително, когато Бенямин Нетаняху спечели последните избори в САЩ и президентската администрация там вече декларира отказ да се съобразява с Международното право що се касае до интересите на Израел, как Ердоган, забравил палестинската кауза, в контекст на собствените му териториални претенции към съседни държави, започна да си измисля кръстоносни походи от Европа. Всъщност, след британския референдум за напускане на ЕС и президентските избори в САЩ, сега в Турция се наблюдава поредното движение от разлома по атлантическата ширина, който се задълбочава. Независимо усилията за изглаждане на разногласията в НАТО, т.нар. руска заплаха започва да изглежда недостатъчна да ги преодолее. Дано това не мотивира някои за провокация на Северна Корея да употреби ядрено оръжие, където, освен Русия, и Китай е активна страна. Все пак, освен за вътрешно-политически рейтинг, Доналд Тръмп създава впечатления на човек с темперамент, който взима решения въз основа на нещо излъчено по телевизията. Особено за страни като България и Гърция, които страдат не от руска, а от турска заплаха, най-вече липсват основания да си сътрудничат с партньори, които поощряват Реджеп Ердоган по анти-европейските направления. Дестабилизацията на Балканите не се разработва откакто Доналд Тръмп е президент, но Тръмп предоставя нови възможности за реализация. Политическите лидери в Европа отдавна отчетоха промяната в президентството на САЩ и започнаха да коригират съответните политики. По линия на двустранните отношения България също би трябвало да си отвори очите и не разполага с аванси за самозаблуждение, че нищо не се е случило