Възможно ли е България да е на толкова долно равнище по свобода на словото, ако във водещите електронни медии наистина се прилагаха високи стандарти за плурализъм, журналистическа независимост, прозрачност, против самоцензура и злоупотреби? Индексът измерва също въздействието на законовата рамка и качеството на инфраструктурата за новинарска и информационна дейност. Но няма как проблемът да бъде сведен до фактори извън работещите в самата медия и очевидно това съществува чрез хората, ангажирани там уж в интерес на обществото. От най-високата ръководна длъжност, до последния репортер, или се противодейства или зависимостта се възпроизвежда. Как иначe се променят дефекти в законовата среда, когато медиите с хората, подбрани в тях, не са свободни? В БНР, чийто информационен ефир наблюдавам, например, е пълно с лица, съпричастни с една или друга политическа кауза, рупори посредством дежурните събеседници, които включват в ефир, и темите, които поставят на обществено внимание. Има ярки слагачи на властта, независимо в чии ръце е тя, които все повече биват вадени на предна линия. Няма вече единствено редактори на новини и водещи на предавания с критично настроение спрямо Бойко Борисов. Забележете, това е най-управляващата партия в България от 2009 г. Както се изразява самата Лили Маринкова, уволнена без обяснения миналата пролет от новия-стар директор, определен в Съвета за електронни медии: „Борисов беше натрапен на българското общество от медиите,..през медиите,..те го абонираха за успех, ето вече колко години“. И каква е разликата, наистина, от авторитаризма преди т.нар. преход? Как е възможно след изминали близо тридесет години в България отново да се говори за паралелна държава

bitelevision.com/lili-marinkova-za-svobodata-na-slovoto-v-mediite-v-balgariya