От както бе приета действащата конституция през 1991 г. знаем каква бе целесъобразността за устройството, структурата и функциите на съдебната власт, в т.ч. свръх-централизацията на прокуратурата с безотговорността и недосегаемостта на главния прокурор. Трябваше с мирни средства, "законно" да бъде преразпределена собствеността, така че публичното имущество да отиде в частни ръце и социализма да стане капитализъм. Така че на всички ангажирани в процедурата да не им бъде търсена съответна отговорност, освен политическа, политическа, политическа отговорност, както уточняваше всеки път Иван Костов навремето по въпроса. Затова и поста на главния прокурор бе конституиран така че да е възможно личността на главния прокурор да представлява и защитава не интересите на народа срещу престъпността, а по-скоро престъпността срещу интересите на народа. И до днес, по конституция, съответно, народът още няма процесуално представителство в съдебното производство срещу престъпността. Формално не е определено чии интереси защитава прокуратурата и фактически това става ясно от нейните резултати, дейност и бездействия години вече десетилетия наред. По-добре щеше да бъде, разбира се, ако досега някой в България се бе ангажирал ефективно за реализация на необходимата, не палиативна промяна на такъв особено тежък порок в конституционната уредба от т.нар. преход. Във всички случаи, би било и още по-зле за България, ако никой от правоимащите по смисъла на същата тази уредба не събира необходимата воля и кураж да инициира промяната и за в близко бъдеще